Ситуацията в КТБ е нещо, което може да се опише с две думи като "измамна схема". Така определи случващото се в обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка проф. Валери Димитров, който е член на УС на Фонда за гарантиране на влоговете и бивш председател на Сметната палата пред БНР.
Като цяло имаме провал на институциите и лицата, които е трябвало да упражняват надзор, обобщи Валери Димитров.
Според него, в измамната схема потърпевши са вложителите в банката, другите кредитори и, разбира се, Фондът за гарантиране на влоговете. В момента той е основен кредитор, защото той плати гарантираните влогове и стана основен кредитор на банката наред с другите негарантирани вложители.
Проф. Димитров смята, че основните тези на прокуратурата съвпадат с обективната истина, която се очертава след фалита на КТБ.
Тезите, които излага прокуратурата, всъщност се основават на документация, на данни, на доказателства, които ги има и в КТБ, в момента управлявана от синдиците в несъстоятелността, във Фонда за гарантиране на влоговете, в Централната банка.
Основният потърпевш са вложителите. "Акционерите на банката осигуряват много малка част от паричния ресурс - не повече от една десета - максимум. Докато девет десети от паричния ресурс на банката се осигурява от вложителите. Или както казват колегите икономисти - банката управлява чужди пари", каза Димитров.
Проф. Димитров изтъкна, че оперативният мениджмънт носи отговорност за управлението и финансовото здраве на банката, но подчерта, че не бива да се забравя, че основен мажоритарен акционер в КТБ посредством дружеството "Бромак" е Цветан Василев. Бившият шеф на Сметната палата го определи като "раздавача на кредити".
Според проф. Димитров времето на специалния надзор на банката е било напълно достатъчно, за да се направи задълбочен анализ. Експертът посочи, че в заключението на одиторската компания "Прайс, Уотърхаус, Купърс" кредитният портфейл на КТБ е бил определен като "тотално обезценен и невъзстановим в огромната си част" поради липса на обезпечения и ненадеждност на лицата, получатели на кредити.
Във връзка с това, че дълго време реалното състояние на КТБ не е било ясно и тя е била сочена като банка за пример, проф. Димитров изтъкна отговорността на "Банковия надзор" в БНБ, като изтъкна, че той е независим и неговата дейност не се влияе от изпълнителната власт.
Нито министърът на финансите, нито министър-председателят, образно казано не управляват "ръчно" банката - това е частна банка и отговорната институция за надзора е БНБ, а БНБ - тя е независима от централната изпълнителна власт по закон.
В този смисъл, за съжаление, надзорната информация се оказа доста капсулирана - дори в самата банка (БНБ) се оказа, че Управителният съвет не е бил наясно със състоянието на банката (КТБ), защото информацията - доколкото е била събрана и разполагаема, е била само при подуправителя по Банков надзор.
Бившият финансов министър Петър Чобанов, който коментира казуса "КТБ" обясни, че изясняването на реалното състояние на банката е започнало по време на мандата на правителството, в което той е финансов министър. Чобанов отхвърли тезата, че вина за фалита на банката трябва да се търси в кабинета. Компетентните органи започнаха да действат точно по време на нашето правителство. Дотогава банката се раздуваше - утрои и учетвори баланса си.
Бившият финансов министър Чобанов смята, че, ако банката е продължила още известно време да функционира според утвърдения порочен модел, щетите биха били невъобразими. "Ако през 2011-2012-та, Банков надзор си беше вършил работата, банката трябваше да бъде обявена в несъстоятелност.
Банката по начина, по който функционира, не трябва да продължава да функционира, тъй като щеше да генерира още по-големи загуби за обществото. И ако "Банков надзор" си беше свършил работата, недостигът на капитала щеше да бъде установен още в края на 2011-та и 2012-та година - тоест нямаше да се стигне до тези загуби и върху това трябва да се концентрираме.
Финансистът още веднъж подчерта, че схемата, по който е функционирала КТБ, е много опасна и е станало ясно, че има способността да се разраства.
Моделът, по който действа (банката) експлозивно започва да привлича депозити на граждани и от там идва най-голямата загуба за обществото. Точно тези депозити по-късно не могат да бъдат възстановени от самите активи, които остават на банката и се възстановяват от Фонда за гарантиране на влоговете, заяви Чобанов.
Бившият финансов министър в кабинета "Орешарски" допусна, че и други политици, освен Николай Бареков, са били финансирани от Цветан Василев. Проф. Валери Димитров подчерта, че финансирането на политици е ставало не чрез раздаване на кредити, а основно "под масата" - така е купувано влияние.
Проф. Димитров се съгласи, че за да се говори за политически сценарий, който да е повлиял върху съдбата на банката, той трябва да се докаже. Експертът посочи, че тезата, че банката е "ударена", за да се разграбят по-късно нейните активи е несъстоятелна. За какви активи става дума, попита риторично проф. Димитров и уточни, че банката е кредитирала бизнеси и лица, които след това се оказва, че върху тези бизнеси и лица контрол има не банката , а контрол има основният акционер. От тук може да се направи изводът, че огромна част от кредитният ресурс фактически е присвоен от Василев, заяви бившият шеф на Сметната палата.
Проф. Димитров обясни още, че ясен критерий за несъстоятелността на тезата, че банката има здрави активи, към които има интерес и затова тя е атакувана, за да стигне до фалит, е това, че никоя друга банка не е имала интерес да я купи. Ако е имала реални активи, а не само "лоши кредити" КТБ би намерила купувач, който да я оздрави.
Ако КТБ беше нормална банка, нейните кредити щяха да бъдат рефинансирани от други банки или банката като предприятие щеше да бъде купена изцяло или на части от други банки. Няма такова нещо. Банковият бизнес, банкерите в България са наясно, че КТБ е изцяло "гнила ябълка", смята проф. Димитров.
Според него има шанс ощетените акционери да бъдат поне частично възмездени със запорираното имущество на Цветан Василев. Оценката на консултанстката компания "Алекс Партнърс" е, че около 800 милиона е възстановимата стойност на кредитния портфейл. В момента поне подлежи на разпределение около 600 милиона лева ще получат кредиторите - при първата частична сметка за разпределение, посочи Димитров.