Българо-турската граница е най-охраняваната в Европа, можете да спите спокойно. Това заяви премиерът Бойко Борисов на съвместна пресконференция с германския канцлер Ангела Меркел. Премиерът пристигна вчера на официално посещение в Германия.
Борисов подчерта, че без да е член на Шенгенското пространство, България охранява границата с Турция по Шенгенски критерии и това е най-пазената граница. Той бе категоричен, че страните от Европа, включително и Холандия, ще се убедят в това. „Водещи германски депутати посетиха България и на място се запознаха с мерките, които страната е предприела за охрана на външната граница“, припомни Борисов.
Същото отбеляза и германският канцлер Ангела Меркел. Тя припомни, че е бил създаден план за присъединяване към Шенген и изпълнение на критериите за това. „Страните от Европа трябва да са наистина сигурни, че България се справя с организираната престъпност и миграцията“, посочи Меркел.
„Изготвихме приемлив план – постепенно да въвеждаме критериите за летища и пристанища, ще продължим да обсъждаме това в ЕС. Мисля, че вече не е далеч денят, в който и България ще е член на Шенгенската група. Не мога да говоря от името на Холандия или Финландия, говоря от името на Германия, но ние се опитваме да намерим начин, вярвам, че всички страни-членки искат да намерят такъв път“, заяви тя.
„От друга страна, трябва да бъдем съвсем сигурни, че се полагат максимални усилия в борбата срещу организираната престъпност и миграцията. Нашите депутати се убедиха в постигнатия напредък в България и това ще се чуе в Европа“, каза Меркел.
След многократно отлагане се очакваше на 13 декември Съветът по правосъдие и вътрешни работи на ЕС да разгледа предложението на полското председателство на съюза за двуетапно приемане на България и Румъния - с морските и въздушните граници до края на март 2012 г. и със сухопътните - до 31 юли. Холандия обаче продължава да блокира влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство, изисквайки по-голям напредък в борбата срещу корупцията.
Стимули и за отличниците
Премиерът Бойко Борисов е поставил пред германския канцлер Ангела Меркел и въпроса за 5 % съфинансиране на европроектите. Според Борисов България е една от трите финансово най-дисциплинирани държави и искаме да бъдем подпомогнати поне по същия начин, по който и недисциплинираните, а именно – да се направи кофинансирането на европейски проекти 5 % вместо 20 %. По този начин, според него, ще се освободи финансов ресурс, който да бъде насочен в други сфери.
Според Меркел този въпрос трябва да се обсъжда между държавите в ЕС, като при дискусиите на темата трябва да се вземе и мнението на Европейската комисия. „По-голяма гъвкавост при проектите, които се осъществяват с европейски пари по отношение на финансирането и съфинансирането. За това ще се водят разговори между държавите в Евросъюза“, заяви германският канцлер на съвместна пресконференция с българският премиер.
От своя страна, Бойко Борисов благодари за това, че в срещата му с Ангела Меркел е прозвучала тази тема, че принципът за финансиране и съфинансиране в момента е несправедлив. Държавите, които имат финансови проблеми са облагодетелствани с тези 5 % финансиране, докато държавите-отличници не получават подобни стимули.
"С голямо признание трябва да кажа, че България води много амбициозен курс по отношение на бюджетната дисциплина - има дълг под 20 на сто, бюджетен дефицит под 3 на сто, което е забележително, предвид трудната ситуация", посочи, от своя страна, Меркел. Вярвам, че тази дисциплина заслужава максимално признание, допълни тя.
"Посветихме срещата в голяма степен на това - как в рамките на европейските субсидии по линия на структурните и кохезионния фонд, проектите, които възнамерява да направи България, особено в инфраструктурата, да бъдат придвижвани максимално добре. Българският министър-председател обясни, че е естествено желанието на България да получи съответно признание. Държави, които са в затруднение, и нямат толкова добри показатели, при кофинансирането получават по-добри условия", каза още Меркел.
По думите й това касае и Германия, която също спазва рамковите показатели. "Обещах на българския министър-председател, че трябва заедно с Европейската комисия да обмислим дали може да постигнем малко по-голяма гъвкавост по отношение на кофинансирането за тези страни, които наистина стопанисват добре", каза германският канцлер.
"Радвам се, че се отчитат усилията на България в спазването на финансовата дисциплина и заедно с президента Барозу, ще опитаме в Европейската комисия (ЕК) да търсим по-гъвкави начини за кофинансиране на инфраструктурни проекти, заяви Борисов. Благодарен съм затова, че ще имаме необходимата подкрепа и най-вече разбиране, което именно търсихме", посочи Борисов.
Според Меркел има конфликт: „От една страна, разбирам ситуацията на България – казва се, че този, който стопанисва добре и спазва критериите за дефицита, има по-лоши условия от този, който не го прави. От друга страна, и ние можем да кажем, че спазваме критериите, но също не получаваме преференциални условия. Например, ако новите федерални провинции, кажат – ние искаме същото третиране като България, ще имаме трудности в ЕС.“
„Не може да кажем, че само защото България е по-близо до Гърция и Румъния, трябва да я третираме по друг начин отколкото Саксония или – Саксония Анхалт в Германия. Трябва да обмислим това, мисля, че е много амбициозно, затова аз избрах формулировката - по-голяма гъвкавост и ще видим в консултациите какво ще излезе”, посочи Меркел.
„Още веднъж благодаря, защото най-малкото, се забелязва това несъответствие в принципите. Ние сме за кофинансирането, то затова е измислено, за да могат държавите-членки да бъдат съучастни, дисциплинирани във всеки инфраструктурен проект. Но сега се наруши този принцип, така или иначе, за тези, които не са спазили дефицита, и ние поставихме като питане - дали е възможно във времето, в което действат тези програми за слаби икономически държави (и ние в момента градим инфраструктурата си – още нямаме магистрала от столицата до крайна точка на България), докато ги изграждаме, да вървим в този процес? Или, в най-лошия случай – поне в тези проекти, където не ни стигне кофинансиране, Европейската комисия да се отзове по-гъвкаво. За мен е достатъчно, че ще се работи в случая, и съм убеден, че ще има добър резултат за България, продължавайки тя да бъде дисциплинирана“, посочи Борисов.
Сагата с мотрисите продължава
Темата за задълженията на БДЖ към германска страна също е била засегната на срещите днес. БДЖ дължи общо 24 млн. лева просрочени задължения, но при преговорите по време на визита на транспортния министър в Берлин в края на миналата година кредиторите се съгласиха да им бъдат изплатени 50% от тази сума до края на годината. Въпреки отчетения успех обаче, впоследствие се оказа, че дори и намалената сума нямаше откъде да бъде набавена.
„Преди години, когато е имало излишък в хазната, вместо да си платят, е взет кредит, и този кредит, започнахме да го плащаме и то във времето на финансово икономическа криза. И няма как да не го платим, в противен случай безграничното доверие на Германия ще бъде нарушено. Не бихме могли да го позволим това, Съжалявам, че не са платили влаковете, когато са имали милиарди излишъци, а са взели кредит, съжалявам, но ще изпълним нашия ангажимент, защото е правилен и задължителен да се изпълни”, посочи Борисов.
Преди да отпътува за Берлин заедно с премиера, транспортният министър заяви, че тръгва с три варианта за изплащане на средствата за германските мотриси „Сименс“. Единият вариант е да се погаси задължението към германската страна със средства от бъдещата приватизация на „Товарни превози“, а вторият е да се погаси заемът с пари от споразумението със Световната банка.
„Предлагаме и двете, има и трета опция - суапова сделка – дълг срещу собственост. Ако прояви желание „Дойче Банк“, ще говорим по темата – „Товарни превози“ срещу погасяване на дълга, но тази тема вече я изговорихме и няма индикации, че са съгласни“, допълни министърът. Според него по-добрият вариант е дългът да се погаси от средствата от приватизационната сделка