Почти година и половина, след като преживя падане от шестия етаж, световната шампионка по художествена гимнастика с българския ансамбъл от Измир 2014 Цветелина Стоянова е категорична - в най-трудния момент са ѝ помогнали Господ и майка ѝ Анета, която си отива от този свят през 2006 г.
"Странното е, че понякога сама се подсещам нарочно. Опитвам се да си спомня всичко в детайли. Доста често ме натъжава и плача, но след това се чувствам по-силна и се подсещам през какво съм минала и от какви неща сега се притеснявам. Помня моментът, в който си затворих очите и повече никога не ги отворих. Знам какво ме спаси! Виждала съм го, изпитвала съм го, след това то ми беше затвърдено. Освен Господ, това е моята майка", разказа спомените си за злополучния 14 юни 2016 г. Цвети пред bTV.
Повече от година след като инцидентът прекрати и успешната ѝ професионална кариера, Стоянова е категорична, че няма място в големия спорт и от него е взела достатъчно.
"В художествената гимнастика нищо не ме е разочаровало, а по скоро в хората, в определени хора, които са в художествената гимнастика. Спорта не го мразя. Не понасям определени хора, които карат нещата да се случват по определен начин. Това, което съм искала да изтрия, вече съм го изтрила и като спомен, и като хора. Не искам да давам конкретни примери. Зачерквам ги и мисля, че това е най-обидното нещо, което човек може да направи", разсъждава тя.
"Преди 2 дена го попитах за какво мечтае. Той каза, че освен неговата кариера, иска да имаме семейство и деца и да бъдем щастливи. За това и аз мечтая, тъй като не съм имала възможността да израстна в здраво семейство. Мечтая един ден, когато стана достатъчно отговорна, да имаме деца и да имаме едно хубаво семейство, да се разбираме и да не изгубим това, което сега имаме - любовта и всичко, което сме градили" разкри тя.