Съпругата на президента Десислава Радева събра хиляди коментари относно тоалета си, който бе избрала на официалния прием за Националния празник 3 март. Тя и вицепрезидентът Илияна Йотова носеха зелени рокли, но в мрежите се събраха много критици.
А ето какво коментира Недялко Недялков:
"Госпожа президентшата ни е сърдита. Роклята й за 3 март не била пердето от кухнята, а последен писък на модата. Дизайнерката й работела „предимно в Лондон, не в София“. Заради такива като нас. Тя била избор на президента, не наш. А него го избрали над 2 милиона души. Ерго – и нея. Какво си позволявате… Позволяваме си, защото тази рокля "от Лондон" (ах!) вероятно сте си я купили с нашите пари и защото на държавния прием не представлявате просто себе си, представлявате държавата.
В пристъп на сугестия госпожата благоволява да цитира и Томас Джеферсън: „Ако една нация очаква да бъде невежа и свободна, това не е било и няма да бъде“. Тоест, вие, невежите, които смятате, че съм си облякла пердето от кухнята и дъхтя на арсеник и стари дантели, няма да се освободите, докато…не спрете да смятате така. Дизайнерка от Лондон, 2 милиона, Томас Джеферсън... Госпожата видимо си е повярвала, не знае на кой свят е.
Сноберия до шия, вече сме от "голямото добрутро". Тия сакрални „2 милиона“, госпожо, народът ги даде на съпруга ви като кредит на доверие. Лесно ги спечелихте, донякъде случайно, от нищото, и вие не очаквахте. Ситуацията бе такава, съперникът го позволи. Но още по-лесно може да ги изгубите, ако егото съвсем подчини здравия ви разум.
Ако продължавате да се фуклявите и важничите, да размахвате пръст, вместо да се смирите. Ако фучите с бясна скорост по боянското шосе и не спирате на полицейска стоп палка. Ако се изживявате като новата Людмила Живкова. Ако нахълтвате в български училища и гоните учителите, за да „просвещавате“ насаме невръстните.
Ако държите за шеф на кабинета си лице без право на достъп до класифицирана информация. Алеко за такива казваше „Пази, боже, сляпо да прогледа“.
Добри Войников им посвети „Криворазбраната цивилизация“. Какво да се прави, прокопсия българска, век и половина по-късно положението е същото."