Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на второ четене бюджета на ДОО и НЗОК

Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на второ четене проектобюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г., внесен от Министерския съвет, и обсъжда този на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Управляващи и опозиция влязоха в остри сблъсъци, въпреки че от опозицията не са внесли нито едно редакционно предложение между двете четения, посочи "Нова телевизия".

Сред основните промени в бюджета на ДОО е увеличението на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. От 1 август той ще бъде изравнен с минималната работна заплата и ще достигне 620,20 евро. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава до 2300 евро.

Предвижда се и актуализация на минималните осигурителни прагове в част от икономическите дейности. Срещу това се обяви Десислава Танева от ГЕРБ-СДС, която посочи, че е категорично против увеличението. Според нея въвеждането и ползването на този механизъм като минимален осигурителен доход „е на практика архаичен инструмент за изсветляване на бизнеса“.

Депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров изрази притеснения за малкия бизнес в по-малките населени места, като предупреди, че управляващите искат „да ги накарат тези хора да минат от светлата в сивата икономика“. Той се обърна към колегите си в комисията с думите, че ако от „Прогресивна България“ говорят само за актюерски разчети, които никой не е виждал, се чуди как подобни неща получават подкрепа. Димитров допълни, че държавата не дава никакви права срещу тези допълнителни осигуровки, които се изискват от хората.

По време на дебатите депутатът от „Продължаваме Промяната“ Венко Сабрутев се обърна към управляващите с критиката, че искат от тях да подкрепят нещо, което е невъзможно да се подкрепи. Той изрази недоволство срещу предложеното „вдигане на тежестта, плюс вдигане на цени на ток, вода, парно, винетки, а и замразяване на минималната работна заплата“.

Друга червена линия се оказа обезщетението за майчинство през втората година, което няма да се променя през тази година, тъй като хазната е празна. По този повод депутатът от „Прогресивна България“ Константин Проданов упрекна опозицията, че когато ситуацията в държавата е била по-стабилна, те не са направили нищо по въпроса. Той заяви, че сега управляващите трябва да плащат техния масраф по всички останали разходи, но увери, че за родителите „ще бъде направено абсолютно всичко“.

По време на заседанието бяха отправени и обвинения за скрит данък, като бе посочено, че в предложения бюджет има над 3 милиарда евро, заделени за издръжка и капиталови разходи, които не са описани в документа.

От своя страна социалният министър Наталия Ефремова защити текстовете, като обясни, че при създаването на заданието властите са се съобразили с няколко репера. Тя уточни, че най-важният от тях е бил средният достигнат осигурителен доход от реалните плащания, който по закон трябва да бъде актуализиран.

За пенсии и добавки към тях през 2026 г. са заложени над 13,5 млрд. евро, което е с близо 1,2 млрд. евро повече спрямо предходната година. Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., да бъдат увеличени със 7,8% по т.нар. швейцарско правило. Така минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще нарасне от 322,37 евро на 347,51 евро.

В бюджета е заложена и промяна за държавните служители и работещите в съдебната система. От 1 август те ще започнат да плащат лични осигурителни вноски, като първоначално разпределението между работодател и служител ще бъде 80:20. От началото на 2027 г. съотношението ще стане 60:40, каквото е за останалите работещи.

Общите приходи и трансфери в бюджета на ДОО за следващата година се очаква да достигнат 15,3 млрд. евро. От тях близо 6,8 млрд. евро ще бъдат осигурени чрез трансфер от държавния бюджет за покриване на недостига в системата.

При представянето на проекта министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова подчерта, че бюджетът гарантира изплащането на всички социалноосигурителни плащания, включително пенсии, болнични, майчинство и обезщетения за безработица.

Депутатите приеха и бюджета на НЗОК за 2026 г. В него са заложени приходи и разходи в размер на 5,26 млрд. евро. Очаква се здравноосигурителните приходи да достигнат 5,14 млрд. евро, като над 3,1 млрд. евро ще дойдат от здравни вноски, а близо 2 млрд. евро - от държавни трансфери.

Разходите на здравната каса ще нараснат с над 412 млн. евро спрямо 2025 г., което представлява увеличение от 8,5%. Най-голям ресурс отново е предвиден за болничната помощ – над 2,34 млрд. евро. За специализираната извънболнична помощ са заложени 351,2 млн. евро, а за първичната извънболнична помощ – 345,6 млн. евро.

Запазва се и размерът на здравната вноска от 8%, като за повечето работещи остава разпределението 60:40 между работодател и служител. Изключение правят държавните служители, за които ще важи съотношение 80:20.

Проектобюджетите за ДОО и НЗОК са част от финансовата рамка за 2026 г., след като парламентът вече одобри на първо четене държавния бюджет за следващата година.

Във вторник ресорната комисия ще заседава извънредно за републиканския бюджет.