Единна народна партия настоява за пояснения от страна на премиера Бойко Борисов във връзка с разговора проведен с руския президент Владимир Путин и обсъдените енергийни проекти на българска територия. Подробностите са необходими, тъй като става дума за суверени решения на български компании и на българската държава, които още не са взети, но се оказват част от разговор с чужд държавен ръководител.
Проектът „Белене“ е спрян с решение на Министерски съвет и решение на Народното събрание, които не са отменени, но премиерът обсъжда тяхното бъдеще въпреки волята на суверена. Означава ли това, че Борисов не се интересува от решенията на парламента в една парламентарна република? Има ли оценка за развитието на пазара на електроенергия в Западните Балкани? Има ли Борисов пълномощия от другите балкански лидери за този разговор? Не е ли редно тези взаимоотношения да се осъществят с „Атомстройекспорт“, защото обратното означава политически, а не икономически проект?
Защо присъдата за стотици милиони над България бе представена като междуфирмен процес, а днес потенциалното изграждане се обсъжда като междудържавен?
Защо бившият началник на НЕК Красимир Първанов бе обявен за „национален предател“ в първия кабинет на Борисов във връзка с действия ощетяващи националните интереси по казуса „Белене“, а днес е назначен за заместник-министър на енергетиката в третия кабинет?
Чий интереси защитава Борисов с подкрепата си за „Белене“ в разговора с Путин, след като така прави България тотално зависима от една чужда страна и поставя националната ни енергийна сигурност в зависимост от чужда воля?
Предвид кадровата политика на ГЕРБ, кой може да ни убеди, че страната ни не бе доведена умишлено до състояние да загуби един съдебен процес и да плати оборудване, което днес ще вкара България в още по-големи разходи?
Как политиката на така наречената „дясна“ партия ГЕРБ се оказа идентична на лявата БСП и проруските „патриотични“ формации?
Смятаме за редно тези въпроси да се обсъдят с българския народ, а не с чужд държавен глава, а не след това да ни се сервират вече взети решения, защото ние плащаме сметката.