Kогато става дума за съпротива срещу въвеждане на обща регулация, обикновено важи максимата: „Каквото и да ти разправят, знай, че става дума за пари!”
Такъв е случаят и с приетия преди броени дни от парламента закон за горивата. Въпреки организираните протести на стотина фирми от сектора, обявили се за дребни търговци, този път законодателят не отстъпи, противно на възприетата практика да „дава заден” пред всяка олелия под прозорците на властта. Макар че не мина и без политическо шоу в подкрепа на протестиращите фирми, все пак разумът надделя и интересите на хазната взеха връх над „страстите търговски”. Това коментира в. „Труд“.
В шума и заплахите с блокади и палежи някак потънаха истинските доводи за нуждата от този закон. А те са свързани с нещо много просто: половината от цената на всеки продаден литър гориво се прибира от държавата и отива за всичко, което очакваме от нея – здравеопазване, образование, сигурност, пенсии и прочие. И когато в рамките на един и същи бранш едни плащат тази половина на въпросната държава, а други не, тя е в пълното си право да направи всичко, за да си събере вересиите.
Ако точно този бранш не беше сред отраслите, превърнали далаверата и укриването на данъци в национален спорт, не би имало и нужда от такъв закон. Тук някой квалифициран хейтър би попитал – а защо няма контрол по съществуващите закони?! Отговорът е прост: няма как да контролираш обект, за чието съществуване не знаеш. Любопитен факт от регистрите на приходната агенция – при регистрирани над 8000 ведомствени, земеделски и всякакви други потребители на гориво „за собствени нужди”, само 899 са свързани със системата на НАП.
В доклад на ГДБОП до парламентарната комисията за борба с контрабандата от месец септември м. г. четем, че само в рамките на една година, при осъществен контрол на 405 обекта за съхранение и разпространение на течни горива, службите са установили нарушения в почти 55 процента от тях!
„Основният риск при контрабандата, незаконното производство и разпространение на енергийни продукти (горива) е свързан с пълното или частичното избягване на установяването и плащането на акциз и/или ДДС. Най-често наблюдаваните схеми при търговия с тези продукти е при вътреобщностното придобиване и последваща реализация на вътрешния пазар”, заявяват специалистите от ГДБОП и обясняват най-често прилаганите практики – липса на свързаност на измервателните уреди със системата на НАП; използване на подвижни цистерни, регистрирани като стационарни; избягване плащането на пълния размер на дължимия акциз чрез представяне на един вид гориво за друг; скрити резервоари, съхраняващи гориво без документи за произход; манипулиране на данни в софтуерите за връзка с митници и данъчни.
Една от най-разпространените схеми, потвърдена и от източници в НАП, е следната – вносител на горива от ЕС организира верига от фирми, регистрирани на подставени лица. Стоката се фактурира към тези фирми, от които през две-три нива на препродажби достига до реалния си получател. Съответно организаторите на схемата „препират” дължимия от тях ДДС, като го изравняват с фиктивни доставки, или направо изоставят фирмите с натрупаните данъчни задължения. А тъй като в горивния сектор тези задължения са, общо взето, равни на чистата цена на горивата без данъци, малки фирмички, регистрирани примерно на Иван Петров от Праматарци, се оказват длъжници с десетки милиони, които държавата няма от кого и от какво да си събере.
Описаните от службите и приходните агенции схеми изясняват защо нещо толкова логично, като регистрация на всички пазарни субекти с техните съоръжения, транспортни средства и обекти, както и въвеждането на изисквания за определен уставен капитал и обезпечения, предизвика такъв страх у част от бранша. Каквото и да ни разправят „дребните търговци”, тук става дума за пари – парите, които много голяма част от тях мразят да внасят по сметките на държавата. А вече ще им се наложи.