Покупката на електронни винетки е в противорeчие със Закона за електронната търговия (ЗЕТ). АПИ продава електронни винетки чрез дружеството “Интелигентни трафик системи” ЕАД. Клиентът трябва да вижда какво е на път да купи, но във всеки случай ПРЕДИ да извърши покупката, за да може да направи корекции, а не след като окончателно е завършено плащането.
Това алармира юристът Емил Георгиев във „Фейсбук“.
Проверка на „Фрогнюз“ показа, че дружеството собственик на сайта vinetki. bg е "Интелигентни Трафик Сиатеми" АД, което с решение на УС на АПИ от 18.12.2018 г. става партньор на Агенцията. Странното в случая е, че самият домейн на сайта е регистриран още през май 2018 г.
Ето целият коментар на Емил Георгиев:
Покупката на електронни винетки е в противорeчие със Закона за електронната търговия (ЗЕТ)
АПИ осъществява продажбата на електронни винетки чрез специално дружеството “Интелигентни трафик системи” ЕАД по силата на “ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ на сайта www.vinetki.bg
”Това означава, че продажбата на електронни винетки представлява сделка покупко-продажба между посоченото дружество и всеки клиент, решил да се снабди с винетка онлайн. Това е така, независимо че плащането за винетка всъщност е плащане на такса (виж чл. 9 и 10 от Закона за пътищата), като същото се потвърждава и от текста на общите условия, където се говори за “договор” (дефиниран в точка 3.16 от общите условия), “покупка”. “сделка” и т. н.
Дотук добре.
Интересното е, че чл. 16 от общите условия със заглавие “Приложимо право - юрисдикция” гласи, че “настоящият договор се подчинява на всички разпоредби на действащото българско законодателство”. Ако това наистина е така, то договорът следва да се подчинява и на Закона за електронната търговия (ЗЕТ).
Това е така, защото според чл. 1 от ЗЕТ “този закон урежда обществени отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия”.
ЗЕТ е много интересен закон, чиято цел да направи сключването на сделки онлайн удобно и най-вече сигурно за купувачите. Разпоредбите му идват от европейска директива 2000/31 от 1999 г., у нас е в сила от 2006 г.
В този смисъл ЗЕТ задължава всеки доставчик на стоки или услуги онлайн да следва определени технически стъпки при тяхната продажба. Примерно да даде на клиента да и избере, да му посочи цената за всеки артикул поотделно, да го информира за начина на доставка, ако има такъв и т. н. ЗЕТ задължава доставчиците да предвидят технически средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждането на информация, ПРЕДИ да бъде направено изявлението за сключване на договора.
Ще рече - накрая клиентът трябва да вижда какво е на път да купи, примерно - седмична винетка с конкретен период на валидност, за автомобил с кой регистрационен номер е предназначена и прочее, но във всеки случай ПРЕДИ да извърши покупката. Идеята е да направи последна проверка и, ако се налага, да коригира въведени вече данни преди да се обвърже окончателно. Това е особено важно в хипотезите, в които не е възможен отказ* от сключена онлайн сделка.
Та, тъкмо този елемент на последна проверка преди покупка отсъства от прехвалената система за електронни винетки на АПИ.
Жертвах 10 лева за седмична винетка, за да се убедя. Прилгам скрийншотове - от въвеждането на данните на платежната ми карта (където реално не се вижда за какво се плаща - вижда се чак след плащането), като след натискане на бутона "плащане" (в моя случай) се отива на допълнителната автентикация, след което плащането е извършено, а обвързването - окончателно*. Прилагам скрийншот и от приложмата разпоредба в ЗЕТ.
На финал още едно изречение за общите условия: Не знам кой ги е писал и срещу какъв хонорар, но е меко казано неподходящо в тях да се говори за “връщане на стоки”, “алкохолни напитки” или “запечатани звукозаписи” при положение, че предметът им е продажбата на електронни винетки. Да, разбирам, че съставителят на условията е направил копи-пейст от Закона за защита на потребителите, но това само повдига въпроса колко пари от данъците ни отиват за правна услуга с толкова съмнително качество.
Линк към ЗЕТ ->
Линк към Общите условия на ИТС ЕАД ->
*Вярно е, че чл. 10 от общите условия предвижда право на отказ, но то е толкова неясно разписано, че реално не се разбира в кои случаи може да бъде упражнено.