България се нуждае от лидерство и поемане на ясна отговорност за извеждане на преден план и по-добро координиране на политиките за детето и семейството. Това заявиха представители на Национална мрежа за децата по време на пресконференция, която се проведе едновременно в София и в още 11 града в страната.
„Дебатите от последните месеци показват, че е крайно време България да поеме повече отговорности за децата и семействата у нас“, заяви Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата по време на събитието.
„Ние като обединение на 152 организации, работещи с и за деца и семейства – професионални и родителски обединения, поставяме това искане днес, за да бъде България по-добро място за живот и развитие на децата, а семействата да бъдат по-спокойни и подкрепени в грижата за децата си“, допълни той.
За да се случи това и за да бъдат изведени политиките за детето и семейството на преден план, предлагаме да бъде излъчен Министър на детето и семейството. Неговата или нейната задача според нас трябва да бъде осигуряването на комплексен, цялостен подход към проблемите, пред които се изправят децата и семействата. Този лидер трябва да води обществения дебат, да обединява, координира и предлага политики, които да отговарят на различните потребности на различните деца и техните семейства в Министерски съвет заедно с всички министри и държавни ведомства, смятат от Национална мрежа за децата.
Ето какви са доводите на НМД:
Това би било израз на по-ясен ангажимент на държавата към семействата и фокус върху подкрепата на семейството като най-доброто място за децата. В момента в България има над 20 различни нормативни и поднормативни акта, планове и стратегии, които регламентират и планират подкрепата, което я прави разпокъсана и дори понякога политиките в различните сектори – образование, здравеопазване, социална грижа, си противоречат и си пречат. 91% от родителите, до които Национална мрежа за децата се допита преди 3 години, смятат, че държавната политика в подкрепа на семействата е неефективна. Съществена част от техните критики са свързани с липсата на качествени услуги за деца, както и с ресурсите, отделени от държавата за подкрепа на семействата. Освен това структурите, които са отговорни за политиките в подкрепа на децата и семействата нямат необходимите правомощия или не са позиционирани така, че да отстояват поетите ангажименти. Липсва координация между различните институции. Това оставя политиките за деца и семейства в застой и дори понякога в регрес като качество на подкрепата на родителя и особено в работата по случаи на деца, които имат нужда от закрила. Най-честите препоръки, които чуваме от децата и родителите по време на подготовката на годишния ни доклад “Бележник” са свързани с факта, че между държавните институции и хората има огромна пропаст. Много често хората не смятат, че са чути и не вярват, че нещо може да се промени. През последните месеци е очевидно, че общественото доверие в държавните институции по отношение на политиките за деца и семейства е изключително ниско. Именно затова е необходимо да има ясен план за това каква е държавната политика за подкрепа на семейството, която да предоставя помощ и подкрепа на всички деца и родители.
Но това да имаме Министър на детето и семейството не е достатъчно. Необходимо е да има и институция, която да следи, както неговата работа, така и работата на всички държавни институции, отнасяща се до децата и семействата. Затова настояваме за Омбудсман за детето, чиято роля би била да се застъпва за правата на децата и решение на проблемите, които родителите срещат, включително и при потенциални нарушения от страна на държавните институции. България е една от малкото страни в Европа, която няма омбудсман, който да отговаря за децата. Това поставя въпросите на децата в конкуренция с редица други въпроси – за цените на парното, трудовите условия на възрастните и др. и съответно, много от проблемите остават не само нерешени, но и не се поставят на дневен ред. Създаването на позицията на детския омбудсман ще даде възможност интересите на децата да бъдат истинска задача за държавата, а тъй като добрия живот на децата е неразривно свързан с добрия живот на семействата – и на самите родители.
Ако България има Министър на детето и семейството, той може да бъде лидер и да отстоява правата и интересите на децата и семействата във всички системи – здравна, образователна, социална, правосъдна и др. Така ще се постигне по-голяма интегрираност и ще се подобри координацията и взаимодействието за посрещане на нуждите на децата и семействата. Сред тях са включително създаването на възможности за икономическо развитие на родителите и подкрепа за по-добър стандарт на живот и активно включване особено на жените и майките, политики за съвместяване на професионалния и личния живот, осигуряване на равен достъп до подкрепа за всички деца и родители, без значение на статус, доходи и наличие на риск; осъществяване на връзка между семейството и училището, както и между училището и системата за социална подкрепа; регламентиране на смислени данъчни облекчения; насърчаване и облекчения в други секторни политики – енергийни, транспортни и културни политики. Необходимо е и сериозно укрепване на системата за закрила на детето. Ако имаме Министър, той ще може да предоставя на Парламента по-добра основа за разработване на законодателни промени и социални политики и да има участие в планирането на държавните инвестиции в децата и подкрепата на родителите – бюджетирането на разходите, свързани с подкрепата на децата и семействата.
„Ние от Национална мрежа за децата вярваме, че инвестирането в децата и родителите е не по-малко важно от инвестирането в икономиката и брутния вътрешен продукт на страната. За по-ефективното прилагане на политиките за децата и семействата е нужно както лидерство, така и ясен финансов ангажимент, който да гарантира, че те няма да останат само на хартия", заявиха още от Национална мрежа за децата.