В рамките на Международния икономически форум в Санкт Петербург президентът на България Румен Радев подчерта, че страната ни е получила от Русия свободата си – нещо, което „никога няма да забравим“, предават думите му РИА Новости и Агенция "Фокус".
„От България Русия е получила писмеността и християнската вяра, а от Русия България е получила свобода. Никога няма да забравим това“, цитира Радев думите на академик Дмитрий Лихачов.
Радев говори за проблема с миграцията, който според него е пряко свързан с ксенофобията. Президентът говори и за корупцията.
„Необходим е глобален консенсус срещу трансграничната корупция. Убеден съм, че тези проблеми са добре известни на всички лидери“, допълни Радев.
Българският президент говори от трибуната след държавния глава на Китай Си Дзинпин.
Радев отбеляза, че България е втората страна, признала КНР, но първата – СССР – вече не съществува, поради което броенето може да започне със страната ни. Думите му бяха посрещнати с аплодисменти.
Необходим е нов, наднационален мироглед на граждани на планетата, който младите вече имат, но ние, политиците, още не можем да си позволим, каза още Румен Радев в речта си пред президентския панел на Международния икономически форум в Санкт Петербург, посветен на изпълнението на целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации до 2030 г, предаде БТА.
Радев посочи, че светът остава арена на конкуренция и конфликти между държавите. Природата обаче ни отправя императивна покана да надмогнем границите на своите егоизми, допълни той.
Според него новата икономическа парадигма трябва да заложи на знанията, на технологиите и иновациите. Това по думите му трябва да бъде "зелена" икономика, базирана на концепцията за "отворена наука", на нова потребителска култура и нова производствена етика, които трябва да залегнат в образователните програми и в икономическите стратегии. Той смята, че устойчивото развитие изисква по-ефективен механизъм за глобална сигурност, който трябва да обуздае изкушението от едностранни и силови действия, да привилегирова диалога и многостранната дипломация.
Устойчивото развитие предполага предотвратяването на финансови кризи, а с това и по-прецизно регулиране на финансовите пазари за снижаване на риска, нужен е и глобален консенсус срещу корупцията, която придоби трансграничен характер, срещу прането на пари и укриването на данъци, както и за ограничаване на офшорните зони, каза още българският президент.
Радев подчерта, че устойчивото развитие е невъзможно без сигурност и социален мир.
Липсата на сигурност и бедността гонят хората по пътя на миграцията и захранват ксенофобията и национализмите в приемните страни. Нужен е ефективен модел за гарантиране на сигурност и стабилност, за инвестиции в икономиката, образованието и здравеопазването в страните на произход, посочи президентът.
Радев коментира, че фундамент на устойчивото развитие е взаимното признаване и приемане на националните културни кодове.
От България Русия получи своята писменост, от нашите земи към Русия дойде и християнската вяра и старобългарският църковнославянски език. Хилядолетие по-късно, през 1878 г., от Русия България получи свободата си, за която дадоха живота си хиляди руски войници. Това ние, българите, никога не забравяме, каза президентът и допълни, че това е пример как културната връзка надживява превратностите на епохите.
Радев припомни думите на маестро Валерий Гергиев след концерт на Мариинския театър в София, когато музиката е преминала в пианисимо - все по-тихо и по-тихо, докато препълнената зала е притихнала напълно: "Силата, разбира се, е важна, но мелодията и хармонията са много по-важни."
Може би и ние, политиците, трябва да намалим децибелите, все още сме далече от хармонията, която очакват от нас гражданите на света, но като начало е добре да започнем да се чуваме, коментира държавният глава и допълни, че желаещите за диригентското място в световния оркестър растат, но всеки идва със своя собствена партитура, често без дори да се здрависа с оркестрантите.
Ако искаме да има устойчиво развитие на човечеството, трябва всички заедно да напишем ясни правила за петолинието и нотите, да пишем заедно музиката с отчитането на спецификата на всеки един инструмент, посочи Румен Радев.
Според него мястото за такава дейност е ясно - ООН. Докато не се научим да уважаваме тази организация, да използваме нейния мощен потенциал, да укрепваме нейните инструменти и механизми, няма да произвеждаме мелодия, а фрагментация, напрежение и конфликти, смята той.
Радев отбеляза също, че участието на президента на седеммилионна България и премиерите на Словакия и Армения редом с двама от световните лидери e послание за важността на една от основните идеи на устойчивото развитие - че то е достижимо само с приноса на всички държави. Приемам участието си и като признание за способността на България да изгражда мостове между различни региони и култури, посочи той.
Подкопаването на международния правов ред и преходът към полицентричен свят генерират нестабилност, посочи Радев и отбеляза, че ръстът на разходите за отбрана всяка година е показател, че средата за сигурност не се подобрява, а недоверието расте, а стремежът към технологично превъзходство с цел политическо надмощие води до капсулиране на науката в тесни географски рамки, научна миграция и технологичен разрив между държавите.
Неравномерното развитие преобърна много представи и роди нов свят, посочи българският президент. Според него устойчивото развитие не може да бъде изчерпано само с комплекса от амбициозни икономически, социални и екологични цели, разработени подробно в Програма 2030 на ООН и залегнали в основните политики на ЕС. Преодоляването на предизвикателствата изисква всеобхватен подход, обединяващ широк спектър от инструменти - от политически до културни, убеден е Румен Радев.
Той покани представителите на световния бизнес да инвестират в България.