Населението на България е паднало под 7 милиона души още през миналата година и продължава да се топи. Това сочат последните данни от анализ на Евростат, според който през 2018 г. страната ни е наброявала 6 957 642 жители. Преди няколко месеца от Националния статистически институт споделиха подобни данни.
Броят на младите българи у нас на възраст под 15 години през миналата година е бил 996 хиляди или 14,3 на сто от общия дял на населението.
Българите на възраст 14-64 години са били 4 494 937 или дял от 64,4 на сто от населението. Българите на възраст над 65 години са били 1 466 652, което е 21 процента или с близо 470 хиляди в повече от младите българи.
Според анализа на Евростат у нас живеят също близо 13 хиляди граждани на страни от ЕС. В тази категория делът на децата под 15 г. е около 500, на възрастните между 15-64 г- 9 134 и над 65 г. - 3 465.
Значително по-висок е броят на хората извън страни-членки на ЕС, които живеят в страната ни - 70 920 души. Децата под 15 г. в тази възрастова категория са 7 558, хората между 15-64 г. са 53 335 и над 65 г. - близо 10 хиляди.
Според официалните данни на НСИ към 31 декември м.г. населението у нас е наброявало 7 000 039 души, което представлява едва 1,4 на сто от населението на ЕС. Родната статистика отчита също, че в сравнение с предходната 2017 г. българите са се стопили с 49 995 души или с 0,7 на сто.
Продължава процесът на застаряване на българското население, отчита още националната статистика, като делът на жените над 65 г. е по-голям от броя на мъжете в тази възрастова група - съответно 24,8 на сто срещу 17,7 на сто, което се дължи на по-голямата смъртност сред представителите на силния пол.
Прогнозни данни на НСИ за населението у нас за следващия половин век отчитат, че през 2020 г. се очаква българите да бъдат 6 942 142 души, след 10 години през 2030 - около 6,5 млн., през 2045 г. да се стопим под 6 милиона българи, а точно след половин век - да бъдем 5 791 137 души.
Около 512 милиона са били жителите на страните в ЕС през миналата година като Топ 5 на страните с най-голям брой население се оглавява от Германия - 83 милиона, следвана от Франция - 67 милиона, Великобритания и Италия - по 60 милиона и Испания - 46 милиона.
За сравнение може да се отбележи, че в страната с най-голям брой жители Германия - делът на младите под 15-годишна възраст там е 10 пъти по-голям от броя на младите българи в тази възрастова група - 9,9 милиона срещу 996 000.
Освен това около 4 процента от жителите на ЕС /или близо 20 милиона/ са имали гражданство от страна извън ЕС, а други 3 процента или 15 милиона са пребивавали в страна на ЕС извън родната си страна в Евросъюза.
През 2018 г. Люксембург е имало най-голям дял от граждани на друга държава-членка на ЕС - 41 на сто от населението. Следват Кипър /13 на сто/ и Ирландия /9 на сто/. Най-голям дял граждани с произход извън страни на ЕС са установени в Естония и Латвия - по 14 на сто и Австрия - 8 на сто.
От гледна точка на възрастта - 16 процента от населението на страните в ЕС през 2018 г. е било под 15-годишна възраст, 64 процента са били на възраст между 15 -64 години, а останалите 21 процента от европейците са били на възраст над 65 години.
Данните за северната ни и южната ни съседки са следните - Румъния има около 19,4 млн. жители, а Гърция - близо 10 милиона. Младите румънци до 15 г. са около 3 милиона /три пъти повече отколкото у нас/, а в Гърция връстниците им са около милион.
Пенсионерите в северната ни съседка са 3,5 милиона, а на юг - 2,3 милиона.
Трудоспособното население на север е 12,8 милиона румънци на възраст 15-64 г., а на юг - 6,2 милиона гърци.
Освен това в южната ни съседка пребивават около 211 хиляди граждани на страни от ЕС и три пъти повече от страни извън ЕС - около 600 хиляди. В Румъния пребивават 56 хиляди жители на страни от ЕС и 54 хиляди на страни извън ЕС, показват данните на Евростат.