Българите паднахме под 7 милиона

На 31 декември 2018 г. населението на България е било 7 000 039 души. Мъжете са 3 395 701, а жените - 3 604 338, съобщи на пресконференция НСИ.

За една година населението е намаляло с 49 995 души.

Със сигурност към днешна дата сме под 7 милиона.

В сравнение с 2017 г. населението на страната намалява с 49 995 души, или с 0.7%. Мъжете са 3 395 701 (48.5%), а жените - 3 604 338 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 061 жени.

Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Според данните на НСИ продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119, или 21.3% от населението на страната.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.8%, а на мъжете - 17.7%.

В регионален аспект делът на хората на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.6%), Габрово (28.6%) и Кюстендил (27.3%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.5%, и Варна - 18.9%.

Към 31.12.2018 г. децата до 15 години в страната са 1 004 845, или 14.4% от общия брой на населението.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.5%, и Бургас - 15.6% от населението на областта. Общо в шестнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 11.5% и Габрово - 11.6%.

Делът на най-младото население в ЕС-28 в началото на 2018 г. е 15.6%, като най-нисък е в Италия (13.4%) и Германия (13.5%), а най-висок е в Ирландия (20.8%) и Франция (18.1%).

Общият коефициент на възрастова зависимост в България е 55.5%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2017 г. този коефициент е бил 54.5%.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 43.8 години в края на 2018 година. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.8 години, а в селата - 46.4 години.

В посочения период на изследването трудоспособното население е 4 201 хил. души, или 60.0% от населението на страната, като мъжете са 2 206 хил., а жените - 1 994 хиляди. През 2018 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 48 хил. души, или с 1.1%, спрямо предходната година.

Не липсват бодри идеи за преодоляване на демографската катастрофа, но инерционният вариант на БАН изглежда най-реалистичен, пише Милена Петкова. За нас остава да свикнем

Към 31.12.2018 г. в градовете живеят 5 159 129 души, или 73.7%, а в селата - 1 840 910 души, или 26.3% от населението на страната.

Според данните половината от населението на страната (50.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 742 хил. души, или 10.6% от населението на страната.

По отношение на раждаемостта през 2018 г. в страната са регистрирани 62 576 родени деца, като от тях 62 197 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2018 г. е 8.9‰, а през предходната 2017 г. - 9.0‰

При смъртността пък коефициентът е 15.4%, като това са 108 526 лица. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 1 265, или с 1.2%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (16.5‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.4‰). През 2018 г. на 1 000 жени умират 1 081 мъже.

През 2018 г. са регистрирани 28 961 юридически брака - с 368 повече спрямо предходната година, а коефициентът на брачност1 е 4.1‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (21 463) са сред населението в градовете.

Броят на разводите пък е 10 596, или със 185 повече от регистрираните през 2017 година.

По отношение на вътрешната миграция в преселванията между населените места в страната са участвали 109 810 лица. През 2018 г. 33 225 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 51.4% от тях са мъже.

29 559 души пък са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България.