“Любо и приживе си беше велик, а сега си вече безсмъртен”. Това заяви скулпторът Георги Чапкънов, който беше сред стотиците приятели и почитатели на известения поет и писател Любомир Левчев, дошли да се сбогуват с него във фоайето на Националната библиотека в столицата. Един от най-видните и уважани автори в епохата на соца почина на 25 септември на 84-годишна възраст.
“Загубихме като семейство голям приятел, а като държава и като общество последният аристократ на българската литература. Един невероятен творец, превеждан на повече от 30 езика“, каза вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя заяви, че днес не си казваме последно „Сбогом” с твореца Любо Левчев, защото остават неговите книги. “Надявам се поколения след нас да ги четат и да ги познават”, посочи Йотова, пише БГНЕС.
Писателят Антон Дончев каза, че познава Любо от повече от 70 години. Той заяви, че Левчев довел представители на световната литература в България. Тук, по думите му, дошли най-големите писатели на нашето съвремие. „Той беше едно грамадно дърво, което роди много плодове, но част от плодовете му се нуждаят от нас, за да израснат.
Жълъдът не става дърво, ако не се грижиш за него. За съжаление в последните години, гласът на Левчев всъщност не се чуваше, а чуваше се по света. Ако можеха да почнат да светят всички негови книги в 50 държави на 50 езика, представете си каква светлина щеше да излезе. Във всяка българска къща има поне една книга на Любомир Левчев, но това да се чуе гласът му всъщност зависи от нас, той вече не може да се грижи за гласът си“, посочи той.
Да се простят с Левчев дойдоха интелектуалци, артисти и политици, като опашката се изви далеч преди входа на библиотеката.