Любомир Ковачев е кандидат за кмет на район „Средец“ от коалиция ГЕРБ-СДС. Роден е на 25 август 1972 г. в гр. София. Магистър по "Политически науки" в СУ „Св. Климент Охридски. Специализирал е "Публична администрация" и "Българска външна политика". Член е на СДС от 1994. От 1999 е член на ръководството на младежката организация, след което заема и редица други партийни постове включително заместник председател на партията. В момента е председател на СДС-Средец. През последните 4 години е заместник-кмет на район „Средец“.
Г-н Ковачев, има ли значение дали един кандидат за кмет е родом от мястото, което иска да управлява?
Вероятно има, защото един от кандидатите за столичен кмет каза, че трябва той да бъде избран, защото е четвърто поколение софиянец. Може би е така, особено в по-малки селища, където проблемите са по-специфични и присъщи точно за тази общност. Тогава е добре кметът да е от общността и не само да ги познава, но и да му пука, да е лично заинтересован. Но не знам за град като София, който е съизмерим с държава като Словения, или пък за район като Средец, който е съизмерим с градове като Асеновград или Видин, дали това е чак от такова значение. Ето, аз например съм роден в 1-ва градска, живял съм на „Цар Асен“, на „Каравелов“, на „Иван Вазов“ – улицата, не квартала.
Това ви прави „стар софиянец“ от центъра. Такъв ли се чувствате?
В тона Ви усещам кавичките на „стар софиянец“. А какъв да се чувствам? Такъв съм, такъв съм се родил. Перничанинът перничанин ли се чувства? Очевидно.
Но все пак централните, потомствените софиянци не са ли малко по-надменни от останалите столичани?
Тъкмо напротив. Едно време в казармата най-големите „софиянци“ бяха от комплексите, докато за момчетата от центъра е нормално да си оттам, откъдето си. Предполагам, че и сега е нещо подобно. От моите приятели никой не казваше „аз съм софиянец“, като го питаш какъв е. Казваше скейтър, уейв, метъл, левскар, славист но не и софиянец – то е нещо, което се подразбира.
Районът, за който се кандидатирате е особен с това, че в него са прословутите жълти павета. Какъв човек е жълтопаветникът?
Първо да кажа, че това не е термин, който възприемам с чисто сърце. Но един умен мъж беше казал, че жълтопаветниците са два вида: такива, които са родени на жълтите павета в домовете на дядовците си, и такива, които само се изявяват на жълтите павета. Първите, за разлика от вторите, познават задните дворове, защото са си играли там. Според мен „жълтопаветник“ се отнася към втората категория. Мисля, че който сам определя себе си като жълтопаветник, се опитва да бъде пò - католик от папата.
И все пак „софиянецът от центъра“ (нека го наречем така), дори да не е по-добър от другите, със сигурност се чувства по-различен. С какво?
Предполагам, че с каквото варненецът е по-различен от пловдивчанина. Или русенецът от хасковлията. Вижте, софиянец и столичанин не е едно и също. Столичанинът живее и работи в София, докато софиянецът може и да не живее, може и да не работи тук, но тук е роден, техните са родени тук, свързан е със спомени, свързан е с култура. Свързан е със специфично възпитание – понякога буржоазно, понякога еснафско, понякога грубо и гаменско – но във всеки случай типично и неповторимо.
Тук са се случвали много неща, хубави и лоши, важни и ежадневни, преплитали са се много съдби, живели са много забележителни или не дотам забележителни личности. Софиянецът е бил в контакт с тях, ако не персонално, то чрез родовата си памет.
Красивите къщи не са само паметници на културата, а са къщата на „леля Жулиетка“ онази мила старица със синята коса“ или на „госпожа Фани“ която като цялата си рода мразеше Яворов, защото (тя) е от фамилията Каравелови.
Днес симпатични хипстъри надуват блутут колонките си в градската градина или на „Кристал“, на същите места на който Вазов е разхождал малкото си кученце под прозорците на внука на Краля-слънце - Фердинанд. Около Градското казино (сега Градска галерия), което е вбесявало съседите с шумът си, сега са съсредоточени половината лъскави софийски заведения, които пак вбесяват съседите.
Тези неща не са без значение. Имах преди време по младежко-партийна линия познат италианец, на когото като му казах, че София е на шест хиляди години, той ме погледна с ококорени очи и попита: „По-стара от Рим?!“. Не случайно Константин Велики, основателят на Константинопол и на онова, което по-късно наричаме Византия, е казал: „Сердика е моят Рим“. И наистина, Сердика е била една от кандидатурите за негова столица. Дали у днешните софиянци е останало нещо от това самочувствие? Дай, Боже, да е останало!
Ако е останало, то излиза, че исторически сме пò - европейци от европейците…
От определена гледна точка излиза тъкмо така. Но да не превръщаме това в смисъл на живота си. Само малка част от нашата идентичност е в миналото. По-голямата част е тук и сега, в това което правим, в това което искаме да направим. Да не живеем с призраци и сенки като някои наши съседи.
Избрахте ли вече символ на кампанията си за кмет на „Средец“?
Още не съм. Но си играя с мисълта това да е сърце.
Защо? Защото г-жа Фандъкова обяви програмата си в Международния ден на сърцето?
Не. Думата „средец“ и думата „сърце“ имат един и същ корен – старобългарското „срьдьце“, което е среда, център, но и сърце или „сърдце“, както е в стария правопис, откъдето и „сърдечен“, „сърдечност“. Мисля, че е много подходящо за един район, който е център не само на столицата, но и на държавата – все пак при нас са парламентът, президентството, много министерствата, Народния театър, още много театри, музеи галерии. И, разбира се, най-старата църква – „Св. София“, посветена на Иисус Христос, Премъдрост Божия и покровител на града ни. Да, вероятно сърцето би било хубав символ на кампанията ми.
Познавате ли район „Средец“, наясно ли сте с проблемите му?
Разбира се! Та нали и в момента съм негов заместник-кмет, макар и в предизборна кампания. Познавам не само района, не само проблемите, но и хората. Много от съкварталците познавам лично, познавам ги във времето. Познаваме се извън сегашната ми битност на администратор. С много от тях сме приятели. Разбира се има и много с които и не сме. Вижте, за мен кандидатирането не е авантюра, не е нова страница в живота, а логично продължение на започнатата работа.
И накрая ще ви задам може би най-политическият въпрос: има ли ляво и дясно?
Разбира се, че има. Всеки, който казва „няма ляво, няма дясно“, или иска да оправдае някакъв свой безпринципен идеологически завой, или пък иска да заблуди, да излъже част от избирателите да гласуват против природата си.
Вижте и на тези избори: двете страни – лявата и дясната, дето уж ги няма, – са ясно обособени именно според това. Левите казват „няма ляво, няма дясно“, „нас ще ни подкрепят и левите, и десните“, „дайте да правим отечествен фронт – всички срещу статуквото“.
Какво е това статукво, срещу което ще се обединяват? Та те са не само част от него, но и негови строители, негови архитекти. Тъй нареченото „статукво“ е просто политическата ситуация в страната такава, каквато е, и всеки има своето място в нея – добро или лошо, достойно или не, похвално или не.
С какво ще заменят това „статукво“? И те не знаят, но е сигурно, че пак ще е някакво статукво. Тъй че, това са празни приказки. От друга страна ние, десните, не се стремим да заблуждаваме никого. СДС изнесе прехода, за което продължава да си плаща. По времето на социализма градовете имаха жители. След демократичните промени тези жители се превърнаха в граждани със свобода на словото и на частната инициатива. Ето го дясното! Кой казва, че го няма? Може би онзи, който иска да го няма…
Каква ще бъде тази предизборна кампания?
Според мен груба и яростна. Специално за София. София се превърна в богат град, в добре функциониращ град. Град с големи перспективи, град ефективно използващ европейските фондове. Никой не се дърпа да управлява такъв град. Нещо повече: всеки се натиска да го управлява. Нищо, нека! Дано само администрацията не се напълни с некомпетентни партийни назначения. Тогава ще е тъжно, защото ще изгубим инерция, развитието ще се забави, не дай си Боже да спре!
Очаквате ли нечиста игра, удари под пояса?
Разбира се. Когато не можеш да кажеш нищо конструктивно, за теб остава само деструктивното говорене. Преекспониране на проблеми за решението, на които нямаш идея. Но нито аз, нито пък, мисля, колегите от коалицията ще прибегнем до това. Имаме твърде много конструктивно говорене, за да се нуждаем от необосновани критики и лични нападки.
Пък и няма за какво толкова да критикуваме опонентите си, защото те и не са свършили все още нищо конкретно за града. На този етап са в сферата на обещанията, на фантазиите, на непроверените теории и, за съжаление, на празните приказки. Можем само да критикуваме някои от тях за прекомерната им жажда за власт, която им пречи да виждат реалностите. А местната власт е по-особена: пълна е с реалности.