На 16 декември се навършват 54 години от Мальовишката трагедия. През 1965 година в лавина под връх Мальовица в Рила загиват 11 български елитни алпинисти, припомня БГНЕС. В 6.00 часа сутринта 16 алпинисти тръгват от хижа „Мальовица” към върха, оттам по ръба през Петлите и Орловец трябва да стигнат до връх Злия зъб.
Всички, начело с директора на Градската школа по алпинизъм Тодор Николов и майстора на спорта инж. Михаил Угляров, са добре подготвени. Най-младите са ученици - Спас Малинов – на 18, и 17-годишният Чавдар Костадинов. Единствената жена в групата е Мария Тутурилова.
Колоната се заизнизва в Мальовишкия циркус и над Еленино езеро. Времето сякаш е замръзнало в студената ветровита утрин. В 8.10 часа целият снежен склон, на който са всички, тръгва надолу. Снегът пада и от отсрещния склон, като затрупва групата надълбоко.
„Има огромни лавини, които падат повече от 20 минути. Тази лавина бе едва 79 м. дълга и 57 м. широка, обща кубатура сняг – 1403 м. (тези данни са от направеното измерване след това от Кирил Петров от ПКСС). Свлече се само за десетина секунди, а погуби 11 души. Няма друг такъв случай в световната планинарска история”, пише в книгата си „Лавина от спомени” Спас Малинов, който е един от петимата оцелели. Другите останали живи са Емил Станчев, Петър Варенчик, Георги Топалов и Георги Стоянов.
Мальовишката трагедия е увековечена от Блага Димитрова във филма „Лавина” и книгата с едноименното заглавие, излезли години след събитията. И книгата, и филмът обаче представят нещата по по-романтичен начин. Лавината от 1965-а се счита за най-голямото нещастие в българския алпинизъм.