Коментар на бизнесмена Ивайло Пенчев
Има три типа хазартни игри. При едните играчите залагат на резултат, който поне теоретично би могъл да бъде предвидим, ако залагащият има определени познания и умения.
Такива са например залаганията, свързани със спортни състезания, като футбол и конни надбягвания. При втория тип хазартни игри залагащият участва в играта и би могъл да повлияе на резултата и в зависимост от уменията си. Например покера. При третия участниците залагат на съвършено случайни събития. Такива са тотото и моментните лотарии.
При всички видове хазарт случайността има определящо значение, но при първите два вида уменията и познанията на залагащия биха могли да имат някакво значение за успеха на залога.
Третият тип игри е най-пагубен.
Като хероина.
Във всеки от тези три случая организаторът на хазартната игра по същество събира залози от много хора и преразпределя част от тях на други хора, като винаги задържа определена такса/комисиона. Той винаги е на печалба поради същността на бизнесмодела. Неговият интерес е все повече хора да залагат.
Аз не харесвам хазарта поради повече от една причина.
Той продава надеждата, че можеш да забогатееш без труд, стига да имаш късмет.
А тази надежда е пагубна за слабите и мързеливите.
Тя ги прави хазартно зависими.
Друг проблем е, че хазартът има белезите на система с положителна обратна връзка. Колкото повече хора залагат, толкова повече хора печелят. Това засилва надеждата на залагащите и те залагат още повече, затваряйки порочният кръг. Системите с положителна обратна връзка са опасни навсякъде. Ако не бъдат регулирани, те водят до крайности, които могат да бъдат разрушителни за частите на системата. Микрофонията например е резултат от поведението на система с положителна обратна връзка.
При нея би могъл да изгори усилвателят или говорителят, ако няма защита.
При хазарта обаче частите на системата са хора. Много от тях се пристрастяват и залагат, докато се разорят. Докато малцината печеливши поддържат надеждата на все по-пристрастяващите се.
От тази схема устойчиво печелят само организаторите и държавата чрез данъците.
Лошото е, че и организаторите, и държавата знаят, че тази дейност унищожава най-слабите и уязвими хора. И въпреки че не ги унищожават насилствено, те го правят информирано. Същото обаче може да се каже за продавачите на алкохол и цигари.
Работата е там, че основата на проблема стои човешката природа. Хората са готови да плащат за надежда, пък била тя и фалшива, за цигари и ракия, пък били те и вредни. И докато има търсене, предлагането неминуемо ще съществува. Ако не законно, то незаконно.
Сухият режим в Америка е създал организираната престъпност. Войната с наркотиците пък засили и бетонира позициите ѝ в целия свят. Ако хазартът бъде забранен със закон, той ще продължи да съществува нелегално и ще генерира още повече престъпност. Мисля, че най-доброто решение е да го третираме, тъй както третираме цигарите. Да забраним рекламата му. Това ще пресече положителната обратна връзка. Освен тази регулация, да няма друга.
Факт е, че именно тежката му регулация е част от проблема. Тя даде възможност на Божков да стане монополист, управлявайки Комисията по хазарта в своя полза. Ако имаше свободна конкуренция в хазарта, никой хазартаджия нямаше да е толкова силен, че да може да подкупва правителства. Както никой хлебар не е.
А част от държавната такса върху хазарта искам да отива за разпространяване на посланието, че хазартът е за лузъри.
А относно опитите за одържавяване: именно държавата е в основата на сегашния проблем. Престъпленията, ако бъдат доказани, са всъщност престъпления колкото на Божков, толкова и на държавата. Те са ги вършили в съучастие.
Сега единият съучастник казва - другият е лош. Нека аз му взема бизнеса, щото съм по-добър и само аз да имам право на такъв бизнес. Това е най-малкото неубедително. Тъй както тежките регулации върху банките не предотвратиха КТБ, така и тежките регулации върху хазарта не предотвратиха Божков. Напротив. И двата случая държавните регулаторите бяха съучастници в престъпленията.
Когато един регулатор има абсолютна власт, а един олигарх има много пари, вероятността за симбиоза между двамата е огромна.
Дерегулацията дава властта на пазара. А той не може да бъде купен или подкупен.
И накрая една хипотеза какво ще се случи:
Група политици ще опитат да одържавят лотариите. Възможно е парламентът дори да приеме такъв закон. Ако това се случи, Конституционният съд ще го отмени. Ще е минало доста време. Обществото ще има друг дневен ред. Божков ще е в ареста. Частните лотарии ще продължат постарому. С друг собственик. Регулациите ще бъдат театрално затегнати. И така, докато поредната симбиоза между друг олигарх и държавата не се разпадне защото друг, по-силен олигарх е поискал да влезе в симбиозата.