Бизнесмен: Частните лотарии ще продължат с друг собственик

Коментар на бизнесмена Ивайло Пенчев

Има три типа хазартни игри. При едните играчите залагат на резултат, който поне теоретично би могъл да бъде предвидим, ако залагащият има определени познания и умения.

Такива са например залаганията, свързани със спортни състезания, като футбол и конни надбягвания. При втория тип хазартни игри залагащият участва в играта и би могъл да повлияе на резултата и в зависимост от уменията си. Например покера. При третия участниците залагат на съвършено случайни събития. Такива са тотото и моментните лотарии.

При всички видове хазарт случайността има определящо значение, но при първите два вида уменията и познанията на залагащия биха могли да имат някакво значение за успеха на залога.

Третият тип игри е най-пагубен.

Като хероина.

Във всеки от тези три случая организаторът на хазартната игра по същество събира залози от много хора и преразпределя част от тях на други хора, като винаги задържа определена такса/комисиона. Той винаги е на печалба поради същността на бизнесмодела. Неговият интерес е все повече хора да залагат.

Аз не харесвам хазарта поради повече от една причина.

Той продава надеждата, че можеш да забогатееш без труд, стига да имаш късмет.

А тази надежда е пагубна за слабите и мързеливите.

Тя ги прави хазартно зависими.

Друг проблем е, че хазартът има белезите на система с положителна обратна връзка. Колкото повече хора залагат, толкова повече хора печелят. Това засилва надеждата на залагащите и те залагат още повече, затваряйки порочният кръг. Системите с положителна обратна връзка са опасни навсякъде. Ако не бъдат регулирани, те водят до крайности, които могат да бъдат разрушителни за частите на системата. Микрофонията например е резултат от поведението на система с положителна обратна връзка.

При нея би могъл да изгори усилвателят или говорителят, ако няма защита.

При хазарта обаче частите на системата са хора. Много от тях се пристрастяват и залагат, докато се разорят. Докато малцината печеливши поддържат надеждата на все по-пристрастяващите се.

От тази схема устойчиво печелят само организаторите и държавата чрез данъците.

Лошото е, че и организаторите, и държавата знаят, че тази дейност унищожава най-слабите и уязвими хора. И въпреки че не ги унищожават насилствено, те го правят информирано. Същото обаче може да се каже за продавачите на алкохол и цигари.

Работата е там, че основата на проблема стои човешката природа. Хората са готови да плащат за надежда, пък била тя и фалшива, за цигари и ракия, пък били те и вредни. И докато има търсене, предлагането неминуемо ще съществува. Ако не законно, то незаконно.

Сухият режим в Америка е създал организираната престъпност. Войната с наркотиците пък засили и бетонира позициите ѝ в целия свят. Ако хазартът бъде забранен със закон, той ще продължи да съществува нелегално и ще генерира още повече престъпност. Мисля, че най-доброто решение е да го третираме, тъй както третираме цигарите. Да забраним рекламата му. Това ще пресече положителната обратна връзка. Освен тази регулация, да няма друга.

Факт е, че именно тежката му регулация е част от проблема. Тя даде възможност на Божков да стане монополист, управлявайки Комисията по хазарта в своя полза. Ако имаше свободна конкуренция в хазарта, никой хазартаджия нямаше да е толкова силен, че да може да подкупва правителства. Както никой хлебар не е.

А част от държавната такса върху хазарта искам да отива за разпространяване на посланието, че хазартът е за лузъри.

А относно опитите за одържавяване: именно държавата е в основата на сегашния проблем. Престъпленията, ако бъдат доказани, са всъщност престъпления колкото на Божков, толкова и на държавата. Те са ги вършили в съучастие.

Сега единият съучастник казва - другият е лош. Нека аз му взема бизнеса, щото съм по-добър и само аз да имам право на такъв бизнес. Това е най-малкото неубедително. Тъй както тежките регулации върху банките не предотвратиха КТБ, така и тежките регулации върху хазарта не предотвратиха Божков. Напротив. И двата случая държавните регулаторите бяха съучастници в престъпленията.

Когато един регулатор има абсолютна власт, а един олигарх има много пари, вероятността за симбиоза между двамата е огромна.

Дерегулацията дава властта на пазара. А той не може да бъде купен или подкупен.

И накрая една хипотеза какво ще се случи:

Група политици ще опитат да одържавят лотариите. Възможно е парламентът дори да приеме такъв закон. Ако това се случи, Конституционният съд ще го отмени. Ще е минало доста време. Обществото ще има друг дневен ред. Божков ще е в ареста. Частните лотарии ще продължат постарому. С друг собственик. Регулациите ще бъдат театрално затегнати. И така, докато поредната симбиоза между друг олигарх и държавата не се разпадне защото друг, по-силен олигарх е поискал да влезе в симбиозата.