Според писателя Стефан Цанев доста случайни хора попадат начело на държавата. ”Защото да управляваш една кола, самолет, се учи, но да управляваш държавата, е много по-отговорно. Ние нямаме такова образование в България за подготовка на държавници”, каза той.
"Диктаторските режими са по-чувствителни на тази тема. Един диктатор, за да се задържи на власт, той не разчита на мнозинството, както днеска един държавник, той разчита да се огради с умни и опитни хора, които да управляват заедно с него. Ние се присмиваме на Тодор Живков за ловната дружинка или на цар Борис, който се огражда с писатели, философи, с умни хора, но това никак не е случайно. В нашата държава и държавите наоколо много по-добре би било да се избират умни и учени хора да управляват държавата. Защото демокрацията има един недъг, че мнозинството винаги избира да го управляват хора, равни на неговите способности и ум, а по-умните, по-образованите, те се игнорират от мнозинството, защото не са равни на него", заяви писателят пред БНТ.
Според Цанев има неща, които се премълчават, неща, които е казал Левски. "Той на няколко места говори, че е отдал живота си за освобождението на отечеството, че каквото губи, губи само той, каквото печели, печели цял народ. Между другото това сега е доста обърнато при нашите политици. Днес - каквото печеля, печеля само за себе си, каквото губя, губи цял народ", коментира Цанев.
Мисълта, която го тормози и до днес, е че сега го величаем Левски и говорим за него прекрасни неща, но приживе той е бил изоставен и предаден от всички и това не е от страх. "Като проследявах свидетелските показания на процеса, колкото Левски се е държал по-гордо и достойно, толкова свидетели са освирепявали и са крещяли срещу него", каза още Цанев.
"Съвършенството на една личност предизвиква възхищение, но по-често това се превръща в завист и омраза, такова нещо се е случило и с него", каза още той.