Евро-атлантическият център за сигурност, в партньорство с Външно министерство на Естония, проведе конференция на тема „Инициативата ‚Три морета‘: свързаност, конкурентноспособност и сигурност“. Събитието даде възможност на българската публика да се запознае с приоритетите на Естонското председателство на формата, като генерира конструктивен диалог за бъдещето и визията на инициативата и ролята на България в нея.
Тази инициатива поставя акцента върху свързаността между Север и Юг в Централна и Източна Европа и това може да се окаже ключът към пълноценното развитие на региона като конкурентноспособен, сигурен и проспериращ, като надежден и ефективен партньор в НАТО и ЕС, подчерта Цветан Цветанов, председател на Управителния съвет на ЕАЦС, който модерира дискусията. Той отбеляза, че инициативата има потенциал да благоприятства сериозно енергийната свързаност, диверсификация, а оттам и сигурност на Триморието, да привлече инвеститори чрез създаването на транспортна свързаност и сигурна среда за възвръщаемост на инвестициите – обхващайки страни членки на ЕС и НАТО и разгръщайки се с подкрепата на САЩ. Инициативата „Три морета“ може да има сериозен принос и към преодоляване на предизвикателствата, свързани с въвеждането на 5G технологиите, с оглед запазване на сигурността на комуникациите като некомпрометирана чрез общи стандарти на европейско ниво.
Във видео обръщение по темата Ян Бжежински, старши изследовател в Център по стратегии и сигурност „Скоукрофт“ към Атлантически Съвет, заяви, че е важно България да инвестира във фонда на Инициативата “Три морета”, за да може да се възползва от добавената стойност, която инициативата ще генерира като инвестиции, свързаност и сигурност. Бжежински напомни за обявения от държавния секретар Помпео принос от един милиард долара към проекти по инициативата „Три морета“ от страна на САЩ, като подчерта, че е недопустимо САЩ да демонстрират повече ангажираност към развитието на Триморието отколкото страни членки като България.
Райнер Сакс, главен секретар на Министерство на външните работи на Естония постави фокуса върху нуждата да се използва потенциалът на свързаността между север и юг чрез изграждане на модерна транспортна, енергийна и дигитална инфраструктура. Той също така подчерта, че инициативата трябва да се възприема единствено и само като допълнителна възможност, а не като конкурентна на вече съществуващи формати. Фондът на инициативата от друга страна е един инструмент за подобряване на конкуретноспособността на региона. Важно е всяка държава да има принос към него, защото ще бъдат благоприятствани от дивидентите от проектите по инициативата, независимо, дали получат инвестиции в свои проекти пропорционални на направените във фонда вноски.
Съветникът по външна политика на президента на Република България Вероника Орбецова заяви, че конференцията е особено полезна, защото има потенциала да активизира българското участие в инициативата, която ще допринесе за разгръщането на икономическото развитие на региона, включително в съзвучие с кохезионните цели на ЕС.
Милен Люцканов, заместник-министър на външните работи на Република България каза, че за България ще е полезно, ако инициативата засили сътрудничеството в региона на Черно море и неговата свързаност.
Инициативата може да е добър инструмент за преодоляване на уязвимостта на периферията на ЕС, каквото е Триморието, тъй като често натискът по периферията има ерозиращ ефект върху центъра, поясни проф. Румен Кънчев, експерт по геополитика и отбрана към ЕАЦС.
В дискусията, наред с други, се включиха представители на Атлантическия съвет на България в лицето на ген. Съби Събев, Момчил Дойчев, енергийните експерти от Българския енергиен и минен форум Христо Казанджиев и Иван Хиновски, зам.-председателят на парламента Валери Симеонов и други. Симеонов подчерта, че България трябва да направи ясни разчети за включването си във Фонда на инициативата „Три морета“, защото в противен случай рискува да пропусне ползите от нея.
Инициативата „Три морета“ обединява дванадесет държави членки от региона на Адриатическо, Балтийско и Черно море, като се стреми към по-бързо развитие на региона на Триморието чрез създаването на транспортни, енергийни и дигитални връзки. Инициативата постепенно придобива все по-ясни параметри за своето функциониране, приоритети и механизми за сътрудничество, като има потенциал да създаде осезаеми ползи за членуващите в нея държави, сред които е и България.