Администраторът и собственик на сървъра, на който е бил качен частично сайтът chitanka.info Лазар Пендов осъди България в Страсбург за нарушено право на собственост и на свободата на словото, гарантирани от Европейската конвенция по правата на човека.
Държавата трябва да му плати 5 200 евро обезщетение за неимуществени вреди и 1 800 евро за разноски. Това постанови днес Евросъдът по човешките права.
Делото „Пендов срещу България“ е от 2011 г. А поводът за жалбата е акция на ГДБОП от края на юни 2010 г. за борба срещу „интелектуалното пиратство“, при която сървърът на chitanka.info е иззет, образувано е и дело по чл. 172а от Наказателния кодекс за разпространение на обекти на авторско право без разрешение. След акцията на антимафиотите виртуалната библиотека спира от 21 юни до 2 юли 2010 г.
Пендов неколкократно отправя искания за връщане на иззетото до различни прокурорски инстанции, заявява, че заповедта за отнемане на цялостната сървърна техника е неправомерна, както и че техниката се ползва и от други сайтове освен chitanka.info, съдържа кореспонденция на потребители и т.н. А в обръщение, публикувано на платформата, заявява: „Аз, Лазар Пендов, като администратор и собственик на сървъра смятам отнемането за неправомерно, тъй като авторските права за книгите в този сайт са установени от чл.24, ал.9 от Закона за авторското право. Намирам обръщането към Наказателния кодекс на Република България чл.172а и намесата на ГДБОП в случая за неуместни, поради факта, че необходимото по закон съгласие е изпълнено с чл.24, ал.1, т. 9 от Закона за авторското право и сродните му права (според този закон необходимото по закон съгласие е никакво)“.
Цитираният чл. 24, ал. 1, т. 9 гласи, че без съгласие на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо „възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели“.
Междувременно „веществените доказателства“ се прехвърлят от София, където делото е прекратено, в Троян. В крайна сметка сървърът е върнат през февруари 2011 г., без да е подлаган на експертизи и използван за целите на наказателно разследване.
В жалбата си до ЕСПЧ Пендов изтъква нарушения на чл. 1 от Протокол 1 (неприкосновеност на собствеността), на чл. 8 (право на зачитане на личния и семеен живот) и на чл. 10 (свободата на изразяване) от Европейската конвенция.
Съдът намира нарушения на правото на собственост и на свободно изразяване.
Любопитното е, че в условията на пандемията от коронавирус, Европейският съд по правата на човека също предприема „изключителни мерки“, но, както съобщава на страницата си, неговите основни дейности продължават, по-специално обработването на приоритетни дела.