Зависимостта от доставки на руски природен газ за Югоизточна и Централна Европа остава константа. Русия умело блокира проектите за доставки към региона от юг и югоизток и съумява да запази своето икономическо, а вследствие на това и политическо влияние. Реализацията на „Турски поток“ особено много засилва тази тенденция и създава трудно преодолими пречки пред реалната диверсификация на източниците на природен газ за региона.
На този фон българският енергиен сектор следва регионалната тенденция за увеличаване на зависимостта от Руската федерация.
Това се посочва в годишния анализ “България и светът 2019” на Евро-атлантическият център за сигурност. “Изданието е първо от поредица годишни анализи, които екипът ни счита, че като неправителствена организация със сериозна обществена ангажираност сме длъжни да публикуваме ежегодно,” заяви Цветан Цветанов, председател на Управителния съвет на ЕАЦС.
Изданието обхваща седем теми, разгледани в седем отделни глави, като се стреми да идентифицира тенденции и ключови събития, които да дадат на читателя една концептуална призма за анализ на случващото се на национално, регионално, европейско и глобално ниво. Главен редактор и съставител е проф. Румен Кънчев, експерт по геополитика и отбрана, а авторите включват ген. Съби Събев, енергийните експерти инж. Христо Казанджиев и инж. Иван Хиновски, журналистите Христо Христов и Николай Кръстев, историкът проф. Евелина Келбечева и изпълнителния директор на ЕАЦС София Петкова. Разгледаните теми са свързани с геополитическата ситуация, военният баланс в Черно море, енергийната сигурност на България и региона, руските енергийни интереси, засилената активност на руските разузнавателни служби в региона и инструментариума им за въздействие, вътрешната сигурност на ЕС и ролята на Европол и Фронтекс, последствията от комунистическото тоталитарно минало и справянето с него за настоящото развитие на страната ни.
Своеобразен преглед на анализа прави предговорът на Цветанов, който поставя акцент върху основната концептуална линия на публикацията:
“През 2019 г. все по-осезаемо се усетиха конкретни регионални и глобални тенденции, които изискват засилване както на евро-атлантическата връзка и нейната роля на регионалната и световната сцена, така и едно по-осъзнато и стратегически ориентирано поведение на България в международен план.
Виждаме как пред очите ни се разгръща стратегическата триада на съперничество между САЩ, Русия и Китай – особено видими в сплитането на амбициозни газопреносни, инфраструктурни и икономически проекти на територията на Югоизточна и Южна Европа. Водената битка, от една страна, е за геоикономически преимущества – примери за това са Инициативата „17+1“, Турски поток и други. От друга страна, все по-ясно се води и една геополитическа битка, особено видима в региона на Черно море, където се сблъскват западното разбиране за глобален ред и международно право и проектирането на сила чрез военна доминация от страна на Русия. Инициативата “Три морета” с амбицията си да засили дигиталната, транспортна и енергийна свързаност е ефективен инструмент за противодействие на руското и китайско влияние в региона на Триморието. Тя има потенциал да повиши осезаемо конкурентноспособността и сигурността на страните членки във формата, включително и чрез постигането на реална енергийна диверсификация.
Същевременно, на фона на тази динамична среда за сигурност, зависимостта от доставки на руски природен газ за Югоизточна и Централна Европа остава константа. Русия умело блокира проектите за доставки към региона от юг и югоизток и съумява да запази своето икономическо, а вследствие на това и политическо влияние. Реализацията на „Турски поток“ особено много засилва тази тенденция и създава трудно преодолими пречки пред реалната диверсификация на източниците на природен газ за региона.
На този фон българският енергиен сектор следва регионалната тенденция за увеличаване на зависимостта от Руската федерация. Макар реформиран и отчасти либерализиран, енергийният сектор на страната все още носи заряда на силна зависимост, която генерира огромен корупционен потенциал, като тези интереси спорадично преливат и на политическата сцена, както показват редица решения, касаещи развитието на сектора назад във времето. АЕЦ „Белене“ и газовият хъб „Балкан“ могат да се окажат застрашаващи амбициите на страната ни за регионален лидер на енергийната карта на Югоизточна Европа, ако не бъдат напълно съобразени с изискванията на европейското законодателство.
Ключовото значение на транспортните и енергийни коридори и проекти, преминаващи през територията на България и региона на югоизточна Европа, се оказват и мотив за засилената дейност на руските разузнавателни служби. В опитите си да противодейства на притегателната сила на ЕС и НАТО, Русия използва все по-често инструментариума на шпионажа и дезинформационните кампании, за да дестабилизира държавите от Западните Балкани и да разколебае обществата и политическите им елити в стремежа им да станат част от евро-атлантическото семейство.
По отношение на вътрешната сигурност на ЕС виждане как предизвикателствата стават все по-трансгранични и изискват общоевропейски отговор, за което ключова роля имат агенции като Европол и Фронтекс. Ако ЕС и държавите членки не съумеят да им предоставят нужните ресурси и инструменти, за да подпомогнат националните власти в справяне с тези предизвикателства, политическият и геостратегическият залог може да се окаже твърде голям и да нанесе непоправими поражения върху легитимността на общия европейски проект като политическо начинание.
През 2019-та година отбелязахме и една изключително важна годишнина – българската демокрация навърши тридесет години. От гледна точка на настоящето, за да се разберат причините за едни или други неуспешни или успешни реформи, както и отсъствието на такива, за да се осъзнаят и рационализират структурните причини за редица от предизвикателствата, с които днес се сблъскваме, е редно да обърнем поглед назад към историята. И не коя да е история, а към периода на комунистическия режим (1944–1989), за да можем контекстуално да осмислим и оценим постигнатото тридесет години по-късно през 2019-та година, както и да разчертаем плановете и амбициите си за бъдещето. Именно в този период се крият опасностите от вмешателство на чужди интереси, от изкривяване на разбирането за свобода и правов ред, за национален интерес и ценностна система. След краха на тоталитарната система, редица елементи от нея намират нов живот, оказвайки влияние върху пътя на развитие на демократична България.
Настоящият годишен доклад на Евро-атлантическия център за сигурност има не само нелеката задача да анализира България и света през 2019-та година, но и да идентифицира тенденции и модели, които надхвърлят заложената времева рамка и ни дават когнитивния инструментариум за критичен анализ на развоя на събитията на национално, регионално, европейско и глобално ниво и през 2020-та година, а и отвъд нея.
* Заглавието е на ФАКТИ