Остана ли някоя институция на изпълнителната власт, която да се подчинява на Бойко Борисов като глава на изпълнителната власт? Въпросът изобщо не е толкова абсурден, колкото изглежда, нито е от вчера. Кабинетът „Борисов-3” от самото си начало беше сглобен така, че да гарантира все по-бърз разпад на властта на министър-председателя. Това коментира политическият анализатор Евгений Дайнов пред OFFNews.
Първи излязоха от негов контрол местните власти по южното Черноморие. Още преди две-три години демонстративно, публично и телевизирано неподчинение на негови указания демонстрираха кметовете на най-корумпираните общини, Созопол и Царево. Това лято дойде казусът „Алепу”, при който шефът на ДНСК, публично инструктиран от премиера да спре строежа заяви, че се строи подпорна стена, а вградените в нея асансьорни шахти служат за укрепване на устойчивостта ѝ. Въпросният шеф не само не се подчини, но публично се подигра на Борисов.
По същото време Борисов разбра, че няма как да приложи към финансовия си министър „стандарта ГЕРБ”, т.е. да го махне при „най-малкото подозрение”. Финансовият министър Горанов публично призна, че е проспал 700 милиона дължими от Васил Божков и – нищо. Както нищо не последва за него от сриването на Търговския регистър.
Равносметката дотук: двама кметове, един министър и един шеф на ДНСК открито не се подчиняват на премиера. Това означава, че се подчиняват другиму. КОЙ ли е той?, смята политологът.
Тия дни разбрахме, че цялата система на МВР също не се подчинява на министър-председателя. След масовото плажуване до морския Доган-сарай Борисов иска оставката на шефа на полицията в Бургас. Онзи я подава. Министърът на вътрешните работи обаче не я приема. Не се подчинява на волята на своя министър-председател. Следователно се подчинява на волята на някой друг.
Показателно е, че във всички тези случаи на фрапантно неподчинение Борисов отстъпва мълчалив и посрамен. Някой наоколо упражнява по-силна воля върху неговите подчинени, отколкото той, посочва Дайнов.
Дотук две министерства – финансовото и вътрешното - очевидно са излезли от подчинение на министър-председателя и се подчиняват на някой друг. Признаци за излизане от подчинение дава и министърът на околната среда, който не тича усърдно да изпълнява публично възложените му от Борисов задачи. Дори периодично уведомява публиката, че няма да стори това поради прекомерна заетост.
Борисовият контрол очевидно се клати и върху още едно министерство – на правосъдието. След идиотския пост на министър Кирилов, сравнил Христо Иванов с рисуван детски герой, Борисов дори не сключи заплашително вежди. Отново отстъпи от случката, мълчалив и посрамен.
И така, неподчиняващите се на Борисов министерства клонят, на първо четене, към четири. Борисов не управлява екологията, вътрешните работи, финансите и правосъдието. Управлява ги някой друг. А примерът на Созопол и Царево, както и на ДНСК демонстрира, че всяка община и всяка контролна служба на държавата във всеки момент може да обяви независимост от министър-председателя.
Със страшна сила виси и въпросът дали на Борисов се подчинява министерството на енергетиката. Все пак декларацията на Европейската комисия, че АЕЦ "Белене" няма лиценз, докато през цялото време министър Петкова му е обяснявала, че лиценз има, е проблем, директно засягащ Борисов. Той е началникът на изпълнителната власт, която е обявена за лъжец от Комисията. И – нищо. Ще рече: не само общините и контролните органи, но и всяко едно министерство във всеки момент може да обяви независимост от волята на Борисов и да мине на подчинение на някой друг, като Доган, Пеевски или – защо не – Путин, коментира още той.
А междувременно, в калабалъка Иван Гешев всеки ден завзема нови територии на реалната власт, които не са му присъщи по силата на Конституцията.
От първата седмица на съставянето на кабинета „Борисов-3” предупреждавам, че опитът за събиране на цялата власт в ръцете на Борисов ще доведе до загубата на всякаква власт. „Ха-ха”, беше отговорът. Голям смях падаше: Как така, веднъж взел цялата власт, ще изгуби всякаква власт?
Как така ли? Ето как. Днес това „как” се вижда на всяка крачка, звършва политологът.