„Ситуацията е многопластова. Освен честно протестиращи граждани има и политици, които имат интерес да не се проведат редовни избори след няколко месеца, защото трудно ще влязат в парламента. Това са Мая Манолова, Слави Трифонов, Корнелия Нинова. Ако се върнем назад във времето, това са хора, които припознаха правителството на Орешарски. Трябва да се отчетат и интересите на няколко олигарси, които имат проблеми с правото и търсят хаос и извънредни избори“. Това каза пред БНР Росен Плевнелиев, президент на България от 2012 до 2017 година.
Според него „големият проблем е усещането у хората за несправедливост, но и липсата на президента – Румен Радев не разбра какво е да си президент на републиката и преследва само властовите си амбиции“.
В предаването „Неделя 150“ Плевнелиев очерта един лош и един разумен вариант за България:
„Лошият вариант е при преплитането на интереси и апетити на президента и на партии, Бойко Борисов да се поддаде на натиска и да подаде оставка. Ако това стане, протестът ще се насочи към главния прокурор. Румен Радев ще състави марионтенто правителство, ще спретнат един нов „Костинброд“. ГЕРБ, дори да остане първа политическа сила, ще е много отслабена. Парламентът ще е раздробен и ще има слабо мнозинство. Разумният вариант е президентът да започне да работи като президент на всички българи – да покани протестиращите, профсъюзите, обществените фактори да търсят заедно решение за една по-справедлива България. Партиите ще се подготвят за избори и ще успеят да изчистят всички задкулисни интереси, ще дадат път на младите. Трябва да се създаде обществен съвет към президентската институция и към Министерския съвет“.
Росен Плевнелиев е категоричен, че „решение има, промяната е възможна – протестиращите трябват да са по-конкретни в исканията си, а исканията да са работещи. Някои играчи ще се възползват от извънредната ситуация и ситуацията на хаос“.
По думите на Плевнелиев президентът Румен Радев не спазва Конституцията – „той няма право да иска оставката на премиера и на главния прокурор, такова право имат съответно парламентът и Висшият съдебен съвет“.