България и Сърбия трябва да насърчат взаимните инвестиции и икономическото партньорството в сфери с висока добавена стойност като информационните технологии. Време е икономическият обмен да надхвърли търговията и да работим за създаването на съвместни производства и износ на трети пазари. Това заяви президентът Румен Радев, който заедно с вицепрезидента Илияна Йотова, проведе среща на „Дондуков“ 2 с министъра на външните работи на Република Сърбия Никола Селакович, който е на официално посещение у нас.
Държавният глава и вицепрезидентът определиха първото посещение на сръбски външен министър у нас след 2014 г. като знак, че новото сръбско правителство поставя високо в своите приоритети развитието на добросъседството и сътрудничеството между България и Сърбия. Визитата е знак и за взаимния ангажимент към ускоряване на работата по изграждане на транспортната и енергийна инфраструктура, която свързва двете държави и създава по-добри възможности за бизнеса.
Никола Селакович отчете доброто икономическо сътрудничество между България и Сърбия, което се базира най-вече върху резултатите в търговията. „През 2019 г. нашият стокообмен надмина 1 млрд. евро, но през миналата година, засегната от коронавируса, стокообменът беше в размер на 870 млн. за първите 10 месеца. Трябва да търсим начини да го увеличим“, посочи сръбският външен министър.
Обща бе позицията, че откриването на повече гранични контролно-пропускателни пунктове по границата между България и Сърбия би насърчило развитието на икономическите, социалните и културните отношения между двете страни и би се превърнало в силен стимул за туризма.
Румен Радев потвърди подкрепата на България за европейската интеграция на Сърбия към ЕС, а Селакович подчерта, че пред страната няма друга алтернатива освен европейската интеграция.
По време на срещата президентът Радев оцени високо поетия ангажимент от страна на президента Вучич по време на визитата на българския държавен глава в Сърбия през юни 2018 г., както и предприетите действия за своевременно разрешаване на проблемите пред българското национално малцинство в Република Сърбия – увеличаване на средствата за медиите, които излъчват на български език, въпросът за окончанията на женските фамилни имена, благоустрояване на районите, в които компактно живеят нашите сънародници в Сърбия. Вицепрезидентът Йотова изрази очакване и за своевременно разрешаване на въпросите с обучението на български език.