770 262 021 лева са приходите от електронни винетки и тол такси от въвеждането на електронната система за таксуване по републиканската пътна мрежа на 1 януари 2019 г. до 1 януари т.г. Постъпленията за 2020 г. са 378 760 625 лв. Приходите от глоби, санкции, неустойки и наказателни лихви за 2020 г. са 12 095 613 лв. От тях 11 800 640 лв. са от компенсаторни такси преди издаване на електронен фиш. Това съобщи днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на заседание на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Министърът коментира, че въвеждането на електронната система за таксуване по пътищата е успешно и извършената реформа носи няколко ползи. Имаме по-добра оперативност, по-добра събираемост на таксите, по-добра система за поддържане на данни, имаме контрол на инфраструктурата, по-голям контрол на правоприлагането, като имаме най-гъстата система от контролни точки, каза Аврамова. Дава се възможност за своевременно налагане на наказания за нарушения, има гъвкавост при обслужването без посредничество на търговска банка.
В дългосрочен план предстои задълбочен комплексен анализ за таксуването на движението по републиканската пътна мрежа на тежкотоварните пътни превозни средства, след възникналия проблем с COVID-кризата, мерките и намаляване на трафика, трябва да помислим и за обхвата, и за тарифата. В момента таксуваме само магистрали и първокласни пътища. Второкласните пътища са голям процент от републиканската пътна мрежа. Има области само с второкласни и третокласни пътища, няма магистрали. Посоката, в която трябва да мислим, е основните пътни артерии, които се ползват от тежкотоварния трафик, да бъдат включени в обхвата на системата. След всеобхватен анализ, трябва да помислим и за тарифата за таксуване, в бъдеще време, разбира се, не сега, когато бизнесът е затруднен и държавата се опитва да го подпомага, коментира министър Аврамова.
Вчера беше премината границата от 100 хил. бордови устройства, с които се оборудва тежкотоварният парк. За сравнение, при най-успешната внедрена в Европа система – унгарската, са внедрени 71 хил. устройства. Унгарската система при по-малък обхват обслужва 31 млн. тол декларации, а нашата – 36 млн. тол декларации месечно, коментира проф. Олег Асенов – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Това показва, че като ефективност и начин на работа системата осигурява устойчиво пътно таксуване и свободно придвижване на пътните превозни средства.
Сертифицираните разходи за текущ ремонт и поддържане и за превантивни ремонти за третокласни пътища за миналата година е около 150 млн. лв. Отделно по ОПРР са ремонтирани над 140 км за общо около 131 млн. лв., информира председателят на АПИ Георги Терзийски. За 2021 г. са планирани ремонти на 120 км третокласни пътища, а по ОПРР 2014-2020 ще бъдат завършени около 150 км. С релокирани в края на 2019 г. средства по програмата ще бъдат рехабилитирани три нови участъка: Полски градец – Устрем, Каблешково – Межден и Варна – Житница. Продължава рехабилитацията на Русе – Кубрат и Айтос – Дъскотна – Провадия, които ще бъдат завършени през 2021 г.
До сега хората, които са купили ателиета, но ги ползват за жилище нямаха възможност да се регистрират по постоянен адрес. Правилата, които Законът за устройство на територията определя за жилищата – и отстоянията на сградите, и изложението на жилищата, трябва да се спазват, когато фирмите продават на хората ателиета за жилищни нужди, коментира пред медии министър Аврамова във връзка с приетите промени в нормативния акт. Регионалният министър напомни, че предложенията за промени в закона на Министерския съвет и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството бяха за увеличаване на контрола в строителството и изискванията към надзорните фирми, които упражняват надзор от името на държавата и общините и получават обществен ресурс. Вторият внесен законопроект предлагаше намаляване на административната тежест.