"Тайната на вота е записана в конституцията. Освен това, при почти всички избирателни системи по света няма отзоваване на депутатите. В момента у нас, ако си покажете бюлетината след гласуването, гласът ви се анулира и ви изгонват от секцията. Поради тази тайна на вота, в момента дистанционното гласуване (по пощата или по интернет) е противоконституционно. Няма как да се контролира тайната на вота при дистанционно гласуване. Тайната на вота не е самоцел. Тя би трябвало да гарантира свободно волеизявление на избирателя. Доколко това се случва, е друг въпрос. На мен лично ми е все едно дали вотът е явен или таен. Но това е така, защото съм професионално и финансово независим. Други хора нямат тази привилегия".
Това каза председателят на Съвета на директорите на „Информационно обслужване“ професор Михаил Константинов в интервю за информационния портал за българите в чужбина „Еврочикаго“.
Припомняме, че на 20 януари 2021 година „Еврочикаго“ публикува изпратеното от българи в чужбина отворено писмо до партии и движения в България. В писмото се призовава за въвеждане на дистанционно явно гласуване. Преди това българи от чужбина участваха в консултациите с президента Радев, а по време на срещата също беше отправено предложение за въвеждане на дистанционно и явно гласуване (ДЯГ). По своето същество ДЯГ представлява гласуване от собствено име, вместо тайно гласуване, което се извършва дистанционно - от мобилен телефон например.
"Българските граждани в чужбина са общо около 1,3 милиона, от които избиратели са под 1 милион, вероятно около 900 хиляди. Това са числата. Това за 2-3 и повече милиона избиратели в чужбина са пълни глупости. Българите общо са 8,3 милиона, а на територията на страната са не повече от 7 милиона. Бяха и по-малко, но покрай пандемията някои се върнаха. В Турция българските избиратели са около 250 хиляди. Дали това е много, или малко, всеки може да прецени. На общо 9 избора за Обикновено народно събрание от 1991 до 2017 г. са избрани общо 2160 депутати. От тях с гласовете от чужбина са избрани 15 депутати, или 0,7%, всичките от ДПС. Друг ефект от гласуването в чужбина няма. Е, и през 2019 г. с гласовете от чужбина беше избран един евродепутат от “Да България”. При президентски избори ефектът от гласуването в чужбина пък е съвсем нулев. Но смисълът на гласуването в чужбина е друг: да се поддържа жива връзката на нашите сънародници зад граница с родината. Това си струва и парите, и усилията", казва още проф. Константинов.
"В Европа гласуване по интернет има само за гражданите на Естония (1 милион избиратели) и за три кантона в Швейцария. Както и онова гласуване в Русия, за което споменахте (бл.: в изборите за кмет на Москва преди две години в три от районите на града е използвано електронно дистанционно гласуване). Имаше експерименти във Франция (за отвъдморските ѝ територии) и в някои скандинавски страни. Практиката с този начин на гласуване в Европа е успешна, но все пак е изпробвана само за под 1% от избирателите", продължава проф. Константинов.
На въпроса проучен ли е опитът в държавите, където такъв вот е използван, проф. Константинов отговори: "Много опит за споделяне тук няма. Контактували сме с австрийците, които между другото направиха електронното правителство и електронното гласуване на Естония. По-скоро трябва да се заинтересуваме, защо интернет гласуване в Европа практически няма? В някои европейски държави даже гласуване в чужбина или няма, или е само в посолствата и консулствата на съответната държава. Представете си, че има масово гласуване по интернет, но някой изреве, че изборите са хакнати? Това не е точно, както при електронното банкиране. Там, ако ви хакнат сметката и ви откраднат парите, веднага го разбирате и има начини да си върнете парите, било от банката, било от застрахователя. При интернет гласуването няма как да разберете какво е станало с гласа ви и няма как да си го върнете, ако сте убедени, че той е хакнат".
"Тези избори ще струват над 100 милиона лева, а ще излязат да гласуват 3 милиона избиратели. Значи ще излезе средно по над 30 лева на глас. За чужбина е по-скъпо, но не много по-скъпо. Не знам какви са разходите за гласуване в другите европейски държави. Един път обаче другарят Уво Чавес плати 150 милиона долара за едни избори. Е, тя и Венецуела е с 4 пъти по-голямо население. Така че са съизмерими сумите", обясни още той.
"Хората, които знаят, че ще загубят изборите, в момента активно подриват доверието в тях. Това е точно подривна дейност. Те са потомци на тия, които в Царство България се занимаваха с минно-подривна дейност, така че нищо ново.
Отново ще повторя, тоест ще потретя. Във всички изборни комисии мнозинство има опозицията. Резултатите ги обявяват комисиите. По време на гласуването в секциите е пълно с наблюдатели, застъпници на кандидатите, представители на партиите, журналисти и граждани. Часове след гласуването всички протоколи на СИК са в облака на ЦИК като копия на оригинала, като текстов файл и като машинно четим файл. Преди това всеки присъствал на гласуването е получил копие от протокола и може да го снима и да го прати на леля си, на баба си и на щаба на любимата си партия. Обработката на резултатите не е онлайн и компютрите не могат да се хакнат. Теоретично не могат. Ако се сещате какво още може да се направи за сигурността на изборната технология, кажете ми, че не се сещам.
Когато ГЕРБ през 2009 г. спечели най-голямата си изборна победа, имаше 1 (един) член на ЦИК, по 1 (един) член в 31 РИК и по 1 (един) член във всяка СИК. Иначе изборите ги проведе Тройната коалиция, под ръководството на другаря Станишев. От 4 парламентарни избора, които спечели, ГЕРБ организира точно нула.
А на въпроса все пак лъже ли се, отговорът е – да, лъже се. На живеещите в САЩ българи с някакви спомени за датата 3 ноември 2020 г. едва ли е нужно да напомням, че се лъже. Да, лъже се. Само че в Република България изборните лъжи имат ефект само при местни избори. При парламентарни, европейски и президентски нямат", каза още професор Константинов.