"Верността към себе си не е престъпление". Това заяви във вторник посланикът на Украйна Москаленко при откриването на едноименната изложба, посветена на 18 май - Денят на депортацията на кримските татари от Сталин.
Виталий Москаленко припомни, че на 18 май 1944 г. започва депортацията на кримските татари в тогавашните съветски републики от Средна Азия - Казахстан, Узбекистан. Те успяват да се върнат по родните си места след 1989 г. след началото на демократичните промени в бившия Съветски блок, довели до падането на комунизма.
От 90-те години на миналия ХХ век с подкрепата на Украйна кримските татари започват активно да възстановяват своя живот в Крим. Всичко се променя след 2014 г., когато Русия незаконно анексира полуострова, припомня Виталий Москаленко.
Той припомни, че броят на децата, останали без родители в резултат на руските престъпни действия от Кремъл на полуострова, непрекъснато нараства. И ако през 2016 г. те бяха около 50, то днес почти 200 деца са без родителски грижи, защото техните родители са подложени на репресии, защото са дръзнали да отстояват своята идентичност на кримски татари.
Ние призоваваме света да почете паметта на многобройни невинни жертви на депортацията на кримскотатарския народ от Сталин, припомни Виталий Москаленко. Той посочи, че трябва да се осъди агресията на Русия срещу Украйна и новите репресии срещу кримските татари.
Демократичната общност трябва да призове Русия да спре да нарушава основните принципи на международното право и да отговори на изискванията на международната общност относно деокупацията на Автономна република Крим и град Севастопол.
Депортирането на кримските татари през 1944 г. е геноцид и представлява най-лошите методи на съветския тоталитарен режим.
На 18 май Украйна и световната общност честват трагичната годишнина от депортация на кримскотатарския народ от родната им кримска земя от Сталин.
През май 1944 г., в рамките на два дни, около 200 хиляди кримски татари са били насилствено депортирани от Крим в Сибир, Урал и Централна Азия. Сталин го разпорежда като форма на колективно наказание.
Депортацията от 1944 г. е целенасочена акция на комунистическия режим на СССР, насочена към окончателното унищожаване на коренното население на Крим. Тя трябваше да е апогея на продължителната руска колонизация на полуострова, започнала през 1783 г.
Припомняме, че в депортация в т. нар. „специални селища“ кримските татари са държани под строг комендантски час. На тях са възлагани тежки и изтощителни работи, включително и в мини, дърводобив и изграждане на напоителни канали.
Според различни оценки над 46% от депортираните кримски татари са загинали през само през първите години на изгнание от глад, масови болести, тежък труд и други.
Изселването е било придружено от грабеж на собственост, унищожаване на цялата система от висше, средно и специално образование на кримскотатарски език, ликвидация на библиотеки и цялостна промяна на географските имена на кримските татари. По този начин Сталинският режим се опита да унищожи културното и социално наследство на полуострова и да изтрие самоличността на кримските татари.
След 2014 г. тези практики отново се възраждат в нарушаване на международното право и човешките права.
През 2014 г. над 150 кримски татари са подложени на "избирателно правосъдие", 21 са изчезнали безследно или убити, а Меджлисът е лишен както от сграда, така и от възможността да води диалог с държавните органи на т.нар. "Република Крим".
Не случайно, във връзка с тоталното нарушаване на правата и свободите на кримските татари, на 14 май Върховната рада на Украйна прие Постановление "За Обръщението на Върховната рада на Украйна към Организацията на обединените нации, Европейския парламент, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Парламентарната Асамблея на ОССЕ, световните лидери и всички членове на международната общност за осъждането на нарушенията на правата и свободите на кримскотатарския народ".
Документът е насочен към противодействие на мащабните, целенасочени и системни нарушения на правата на кримскотатарския народ като коренен народ на Украйна, причинени от незаконната окупация на Автономна Република Крим и гр. Севастопол от Руската федерация.
Историческите факти:
На 18 май 1944 г. по заповед на Сталин започва депортацията на кримските татари.
Според постановлението на Държавния комисариат по отбраната на СССР от 1944 г., кримските татари и други етнически групи са били насилствено депортирани от сталинския режим от територията на Крим в Узбекистан, Казахстан и далечните райони на Русия. Те са били обвинени в колаборационизъм с фашистка Германия. Близо 32 000 души от НКВД са мобилизирани, за да могат в следващите дни да бъдат изселени 185 000 кримски татари.
По данни на Националното движение на кримските татари, през първите 4 години от депортацията загиват близо 90 хиляди души. През януари 1974 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР отменя забраната за кримските татари, гърците, арменците и българите да се връщат в Крим.
Депортацията на кримските татари, започнала на 18 май 1944 година, е едно от най-големите престъпления на съветския режим, извършени от него по време на Втората световна война. Над 20 години в СССР изцяло се отрича престъпният характер на тези действия.
Макар още през 1967 година Съветският съюз да признава необоснованите обвинения към всички кримски татари в сътрудничество с немците, те до самия крах на комунистическия тоталитаризъм така и не получават правото да се върнат в историческата си родина. Кримските татари са депортирани в отдалечени райони на Сибир, Урал, Средна Азия, където те се оказват без документи, в условията на комендантски режим, без правото на придвижване дори с цел търсенето на изгубени при изселването семейства.
Броят на „специалните преселници“ се попълва през 1945 г., когато към края на войната войници и офицери, воювали срещу фашизма, също са обявени за „предатели“ и изпратени в изгнание при своите семейства. Тежките битови условия в специалните поселения, които се усложняват от новия климат и инфекциозните заболявания, водят до смъртност при депортираните, която се увеличава фактически от липсата на медицинско обслужване.
След като през 1991 г. Украйна обяви независимост, тя показа съчувствие към кримските татари, предоставяйки им възможност да се върнат по родните си места. За целта властите предприеха редица нормативни актове, за да улеснят процеса на връщането им, като основен акт е „Ратификацията на Протокола към споразумението по въпросите, свързани с възстановяване на правата на депортираните лица, националните малцинства и народите“.
Анексирането на Крим от Руската федерация през март 2014 г. актуализира проблема с борбата на кримските татари за техните права. Окупационната администрация на Крим за пръв път в новата история забрани на 18 май да бъде проведен традиционния траурен митинг в центъра на Симферопол.