Методът и схемата „имам човек някъде си“ – това се крие в подаръчната торбичка на българската политика. Това мнение изрази в интервю за БНР политологът и преподавател в Нов български университет Любомир Стефанов.
"В торбичката на българския преход и на българската политика се крие съмнението, че винаги има и друг начин. И този начин не е онзи, който пише в Конституцията и законодателството и който всички простосмъртни граждани са призвани да спазват. А другият начин – по който нещата могат да се съкратят и да станат.“
Политическата корупция е чумата на българския преход и на българската демокрация, смята Стефанов. По думите му ние не вярваме на институциите заради постоянното съмнение, оправдано или параноично, че „нещо някъде паралелно се случва“. Именно затова според политолога е налице усещането, че изборите се обезсмислят, а държавата е „открадната, купена, пробита“.
Има усещане, че служебното правителство прави нещо. Оценката е по-скоро добра. Два месеца даже не са 100 дни, отбеляза Стефанов преди днес кабинетът да отчете работата си за изминалия един месец.
Естествено е служебният кабинет, назначен от президент, който след два месеца отива на избори, да носи бреме и да бъде сочен с пръст, подчерта политологът.
"Не мога да разбера защо се бяга от този наратив. То е реалност. Въпросът е дали това влияе на работата му, дали тези назначения, които се случват, преназначения, уволнения са политически мотивирани или наистина ситуацията в държавата е била толкова зле, щото е имала нужда от основно разтърсване и пренареждане.“
"Очевидно има някакво напрежение, някакво съмнение, че тези назначения са били удобни по някакъв начин и са взети мерки да се прекрати този комфорт. В публичното пространство витае това усещане, че службите са били овладени, не казвам завладени. Овладени и насочвани в работата си. Тъжното е, че самите служби не правят нищо по въпроса да разсеят тези впечатления“, каза още Стефанов.