Кристина Петкова е юрист, правозащитник и председател на женската организация на Демократи за силна България. Кандидат е за народен представител от Демократична България.
През юли 2020, в качеството си на юрист и гражданин, депозира заявление за достъп до обществена информация до Министерство на културата, Министерство на финансите и Министерство на младежта и спорта, за да разбере къде отиват и как се разпределят парите от хазарт. Според Закона за хазарта всички организатори на хазартни игри са длъжни да заплащат съответни такси към Държавната комисия по хазарт, чиито принципал е Министерството на икономиката. Именно от Комисията тръгва неясният път на милионите, които влизат в хазната.
На 21 юни т.г. се проведе поредното съдебно заседание, което Кристина Петкова води срещу Национална агенция по приходите. На него юрисконсултът на НАП заявява, че институцията не разполага с информацията кои организатори на хазартни игри са заплащали 15% върху стойността на направените залози за всяка игра и кои 20% върху стойността на събраните такси и комисионни.
Зададохме въпроси към Кристина Петкова, за да разберем как ще продължи битката ѝ с институциите в опитите ѝ да осветли пътя на отчисленията от хазартни дейности.
Откога започнаха усилия Ви да стигнете до тази информация и да я направите достъпна за обществото?
Усилено разработвам темата за отчисленията от хазарта в последните три години, а от 2016 г. правя многократни опити за повдигане на обществен дебат, който е изключително в интерес на обществото, защото това пряко касае нас и децата ни. Това са вноските за социално-отговорно поведение. От тях 10% трябва да влязат във фонд “Култура” към Министерство на културата, други отиват в Министерство на младежта и спорта, където би следвало да се използват за социални проекти и програми за превенция на зависимостите, както и в подкрепа на спорта сред подрастващите.
През юли 2020 г., когато подадох първото заявление до Министерството на младежта и спорта (ММС), а в отговор получих бланкетен отговор и никаква информация. Изпратиха ме да се информирам от сайта им, където тези данни, разбира се, не са изнесени. Направих сама проучване на проектите, които печелят и стана ясно, че това се случва в недопустимо кратки срокове за кандидатстване, а финалисти в конкурсите са предимно неправителствени организации, фондации и сдружения, в които участват приближени до предишното управление лица. Освен това разбрах, че ММС не прави анализ на резултатите от вече реализираните проекти и липсва цялостна стратегия и конкретни действия за превенция от хазарт и насърчаване на спорта сред младежите. Вървейки по пътя на парите от хазарт, стана ясно (от отговор по зададен от мен ЗДОИ от министерство на културата), че 10-те процента, предназначени за Национален фонд "Култура" не са превеждани от ММС към културното министерство. Тогава се оказа също, че издирваме още едни 10 процента, а именно тези за съвместни годишни програми на министъра на младежта и спорта и министъра на образованието и науката за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища, съгласно чл. 14 от Закона за хазарта. От отговора на ММС, който получих тогава, беше видно, че тези средства не са предоставяни, тъй като нямало предложена програма от министъра на образованието и науката. Всичко това ме подтикна да попитам тогавашния принципал на министерство на образованието и науката (МОН) предлагало ли е неговото министерство програми съгласно закона – отговорът бе еднозначен – от МОН не са предлагали програми.
Наскоро нашумя темата за парите от хазарт в спорта покрай ученическо разследване по темата.
Да, наблюдавах с интерес разкритията от които също стана ясно, че милионите от хазартни отчисления, които постъпват в министерствата, са разпределяни по абсолютно непрозрачен начин. Резултатите от непрозрачното разходване на парите за хазарт вече са видими за всички – корупция, непрозрачни схеми за усвояване на крупните суми в съответните министерства на предишното управление, за които ние от Демократична България говорим отдавна. Тези средства, потънали в "чекмеджетата", законово и морално принадлежат на младите хора на България, а институциите следва да ги инвестират във възпитаването на младежите в спортна култура, свободна от зависимости. В тяхно име сме длъжни да положим основите на правовата държавата, начело на която стоят хора с морални ценности и работят в интерес на гражданите. От Демократична България предложихме текстове, които третират хазартните реклами наравно с тези за алкохол и цигари – предложение, за което ще продължа да настоявам в следващото Народно събрание.
Казвате, че държавните институции Ви предоставят непълна информация или дори заявяват, че не разполагат с тази, за която питате. Това не е ли своебразен отказ и какъв полезен ход имате оттук нататък по пътя на осветляване на отчисленията от хазарта?
Скандално и недопустимо е това, че на последното съдебно заседание по делото, което водя срещу НАП, юристът на агенцията заяви, че не разполагат с тази информация кои организатори на хазартни игри са заплащали 15% върху стойността на направените залози за всяка игра и кои 20% върху стойността на публичните такси и комисионни. Кой, ако не Националната агенция по приходите, знае какви са постъпленията от хазарт в държавната хазна? Важно е да уточним, че и преди закриването на Държавната комисия по хазарт в състава ѝ винаги се включваше и експерт от НАП, с други думи Комисията и приходната агенция винаги са работили в тясно сътрудничество. На първото заседание миналата година ми беше дадена информация за общи суми, постъпили от оранизаторите на хазартни игри, за годините от 2014 до 2019, които тогава предоставих на медиите, но не и отговори на конкретни и важни въпроси.
Оставам с надеждата, че българският съд ще излезе със справедлив съдебен акт, който да задължи административния орган да каже на гражданите какви приходи събира по Закона за хазарта.
Има ли законов механизъм, който да контролира институциите и да ги задължи да разходват тези отчисления правилно?
От Демократична България предложихме текстове, които третират хазартните реклами наравно с тези за алкохол и цигари – предложение, за което ще продължа да настоявам в следващото Народно събрание. Имам цялостна визия за промяна на законодателни актове и Законът за хазарта е един от тях. Убедена съм, че имаме спешна нужда от изцяло нов Закон за хазарта, налозите от който да остават в рамките на целта за която се събират, тъй като само промени не биха били достатъчен гарант, че той ще работи в интерес на гражданите, ще ограничи безконтролната реклама и разпространение на хазартни игри.
Хората вярват, че новият парламент ще защити мажоритарните избори. Линк към резултатите