Проф. Матеева, кандидатът за вицепрезидент на "Величие": Не искаме президентска република, но президентът трябва да е по-близо до хората

„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. А на нас социолозите никога не са ни давали големи проценти. Въпреки всичко ние вече сме фактор в политиката и това не може да бъде оспорено дори от най-големите ни опоненти. Това ми дава основание да разчитам на едно много добро представяне от наша страна“.

Това коментира в „Тази сутрин“ проф. Юлиана Матеева, професор по наказателно право, адвокат и бивш депутат., след като социолозите прогнозираха около 2% на изборите за "Величие". Тя е кандидатът за вицепрезидент на формацията. И ще бъде до Ивелин Михайлов в деня на изборите за президентът.

„И балотажът не трябва да бъде предрешаван, както се оказа вчера от едни съобщения, според мен безкрайно недопустими. Буквално се поставя каруцата пред коня, ако ми позволите неакадемичния израз“, посочи тя.

„Ролята на вицепрезидента няма как да бъде разглеждана отделно от тази на президента. И на мен ми се струва, че това, което липсва на българските граждани, е по-голяма достъпност на президентската институция. С това, разбира се, не искаме да снемаме от ореола на държавния глава. Той може да бъде по-близо до хората. Виждаме, че усилията на президента Йотова в момента, по време на предизборната кампания, са насочени към това да осъществява контакт с хората. Това не би трябвало да бъде само в рамките на предизборната кампания. Такъв трябва да бъде президентът, посочи Матеева.

„Това, че трябва да бъдат възстановени правомощията във вида им преди промените в Конституцията от 2023 година, ние не само го казваме, но и го заявихме от трибуната на Народното събрание и го оформихме в проект. Ние не искаме някакво извънредно разширяване на правомощията. Не искаме да преминем към президентска република“, отбеляза кандидатът за вицепрезидент.

„Наясно сме с правомощията на президента и искаме те да бъдат възстановени във вида, в който конституционният законодател ги е предвидил преди въпросните промени.Тези промени, колкото повече време минава, започвам да си мисля, че всъщност бяха начин да се нагнети общественото напрежение в подкрепа на президентската институция, което доведе и до едни така изненадващи резултати на изборите през април. Хората имат склонността да съчувстват, когато една фигура, която по принцип се ползва с обществено доверие, бъде допълнително угнетена“, отбеляза Матеева.

„Вземат правомощия, вземат служебни автомобили на администрацията, вземат възможността да се назначава председателят на ДАНС и така нататък. Изобщо посоката, в която се вървеше, беше да се нагнети общественото напрежение, така че някак си тази фигура да стане все по-желана като лидер и вожд на нацията“, заяви тя.

„Все повече си мисля, че не е било случайно. Защото не може хора, които са толкова различни в политическия спектър, изведнъж да бъдат обединени от подобна идея и да я закрепят с конституционни промени, които всички юристи категорично отхвърлиха като безумни“, допълни още кандидатът на „Величие“.

„Еврозоната беше нещо, което беше натрапено на българския народ. Ние активно противодействахме на процеса по присъединяване към еврозоната. Протестирахме, ходихме в Брюксел, за да изкажем своето несъгласие с това България да бъде присъединена насилствено и противно на всякакви икономически показатели. Не съм специалист, но се доверявам на специалистите, които казваха, че не сме готови“, коментира проф. Юлиана Матеева.

„И резултатите в момента на пазара и въобще в цялостната ситуация, в бита на хората, доказват ясно, че сме били прави. И въпреки всичко там сме. Това е факт. Но категорично смятаме, че трябва да спазваме някакъв неутралитет в момента. И не виждам как това противоречи на членството ни в съюзи. Виждаме, че една голяма държава като Съединените щати преди всичко решава да гледа своя собствен интерес, който е свързан с цените на петрола, а не да се съобразява с членството в съюзи, които реално доминира“, допълни тя.

По думите ѝ трябва да бъдем разбрани в невъзможността си да оказваме повече помощ, отколкото ни е възможно.

„Мисля, че преди изборите беше заявена позиция, която показваше една гъвкавост на правителството и в двете посоки. След изборите тази линия като че ли беше по-скоро опит да се угоди и на едната, и на другата страна“, заяви Матеева.

„Мисля, че предизборно, когато „Прогресивна България“ все още набираше последователи, се заиграваше с проруско ориентираната част от избирателите. Нещо, което обаче след изборите като че ли не беше спазено като линия на поведение“, посочи още тя.

„Смятам, че агресори в момента има на много места по света. И навсякъде, където се водят военни действия, има по някоя страна агресор. В този случай агресорът е Русия, но този конфликт има предистория и ние не можем да отговорим еднозначно на въпроса кой е извършил, кой е гръмнал първото оръжие“, коментира Матеева.

„Смятам, че когато човек сее ветрове, жъне бури. И в една ситуация, в която ние захранваме една от двете държави с оръжия, когато ние сме основният доставчик на оръжия и по всякакъв начин показваме подкрепа на една от двете държави, това неминуемо ни прави вражеска държава за другата. Тази ситуация, в която се оказахме, смятам, че не е без предистория“, заяви Матеева.

„Последната ситуация с тези неидентифицирани дронове е това, че се предрешава едва ли не на кого принадлежат тези дронове. Ние нямаме информация за произхода на дроновете, но този въпрос така или иначе се постави и се реши с една покана към руския посланик за разговор. Това предрешаваше отговора на въпроса какви са дроновете“, заяви Матеева.

По думите ѝ трябва да вземаме пример от големите държави.