Около една пета от пълнолетните българи вече са напълно ваксинирани. Друга една пета – още не са, но казват, че ще го направят – немалка част от тях вероятно отлагат ваксинацията след прекарано заболяване. Има обаче и 45%, които нито са се ваксинирали, нито възнамеряват да го направят. Сред тях личат най-вече млади и представители на гетоизираните и маргинализираните общности. Има и около една десета, които не съумяват или не желаят да отговорят на въпроса за ваксинирането. Така, в крайна сметка, обществото ни се оказва разделено на две половини: едната се е ваксинирала или твърди, че смята да го направи, а другата – нито се е ваксинирала, нито смята да го направи. При това, част от онези, които твърдят, че ще се ваксинират, може би дават очаквания, а не искрения отговор.
Данните са от редовното, независимо изследване от тридесетгодишната програма на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 2 и 10 септември по метода „лице в лице“.
Респондентите в националната извадка бяха помолени да определят коя измежду няколко опции се отнася за тях лично. „Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина срещу коронавирус“, казват 5%. 19,2% казват, че са ваксинирани с две дози. Тези 19,2% са условно над милион от пълнолетните българи. Вижда се генералното покриване на декларации на респондентите и официалната статистика. Някои от ползваните у нас ваксини обаче предвиждат единствена доза, а ваксинация вече има и при непълнолетните – затова и не бива да се търси напълно дословна съпоставимост на декларативните данни с официалната статистика.
21,5% признават, че не са ваксинирани, но ще се ваксинират. Кои са те? Оказва се, че най-забележимият критерий в тази група е, че в нея са в по-голяма степен представени хора, които твърдят, че вече са боледували. Ако в цялата извадка над една трета от пълнолетните свидетелстват, че са изкарали болестта, то в групата на отговорите „не съм се ваксинирал/а, но ще го направя“ делът на прекаралите болестта е по-висок – около две пети. Валидна е хипотезата, че част от изоставането с ваксинирането се дължи именно и на това, че мнозина са прекарали болестта, респ. не бързат с ваксинирането или то не е на дневен ред.
Социологическите данни за преболедуване, разбира се, следва да се отчитат условно – доколкото става дума най-вече за декларативни отговори по твърде деликатна тема. Освен това, няма как да се отчете безсимптомното преболедуване. И все пак, показателите показват консистентни трендове в поредицата месечни вълни на изследване на агенцията затова и биха могли да се вземат за добра отправна точка. Те показват, че преболедувалите у нас са пъти повече от официално отчетените. А ако, например, процентите експериментално се отнесат не само към пълнолетните, но към всички българи, то може да се каже, че близо 2.5 милиона са преминали през заболяването. А с безсимптомни случаи, това число може да се окаже и по-сериозно.
В изследването има и по около една десета отговори на хора, които не съумяват да изберат опция по отношение на ваксините или пък по отношение на боледуването. Ако техните отговори се приспаднат, нивата на боледуване и/или ваксиниране могат да се пресмятат дори и на по-високи нива. При всичките възможни уговорки, това допълнително показва, че имунитетът сред българите всъщност не е на толкова ниски равнища. Това обаче очевидно се дължи повече на боледуване, отколкото на ваксиниране.
45,1% избират опцията „Не съм ваксиниран/а и няма да се ваксинирам срещу коронавирус“. Въпросните 45% отказващи ваксинация, се равняват условно на близо 2.5 милиона пълнолетни българи. Ако изводите се разширят и към непълнолетните, ще може да се говори и за много повече.
Що за хора са това? Демографските разрези показват, че в тази група младите са видимо по-добре представени, отколкото в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се ваксинират. В по-голяма степен (а може би и във връзка с горното) присъстват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от социалните неравенства групи. Сред по-възрастните групи у нас пък ваксинирането е застъпено над обобщените за извадката нива. По-високо е ваксинирането (респ. по-ниско е нежеланието за ваксиниране) и в столицата. В групата на отказващите ваксинация като че ли не личи картина на преболедуване, която да е различна от общата картина на преболедуване.
Причините за отказ от ваксиниране подлежат на обсъждане и по-задълбочено изследване. При всички положения обаче, дял от 45% принципен отказ събужда тревога. При това, в отговори от типа „не съм ваксиниран/а, но ще се ваксинирам“ съвсем не са изключени и неискрени, социално желателни отговори.
След датите на изследването ваксинираните са повече. Но това не променя факта, че делът от около 45% отказващи е устойчив в няколко вълни на изследване. Междувременно темата вече търпи и частична идеологизация.