Активистът Асен Генов спечели дело срещу България в Европейския съд по правата на човека. Това съобщава самият той във Facebook.
Припомняме, че Генов и Цветелина Сърбинска стартираха иск срещу държавата след като бяха признати за виновни, че на 7 ноември 2013 г. са боядисали паметника на партизаните пред централата на БСП на "Позитано" 20 в София. Тогава паметникът осъмна с розов надпис "КОЙ? БКП - СРАМ! КОЙ!", посветен на протестите срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
ЕСПЧ обаче приема, че е нарушена свободата на словото на двамата жалбоподатели и отсъжда в тяхна полза. Държавата ще трябва да плати по 4000 евро обезщетения на Генов и Сърбинска, както и малко над 2200 евро за разноските по делото.
В мотивите на Съда, освен историческите факти, се обсъжда дали съдебното решение на българския съд е "необходима във всяко демократично общество" мярка и дали тя е свързана с "поправяне" на евентуално "увреждане". Водещият въпрос, с който се занимава ЕСПЧ е "дали изобщо е било "необходимо в едно демократично общество“ да се санкционират действията на жалбоподателите."
По отношение на предполагаемото "увреждане" на паметника, ЕСПЧ приема, че "няма доказателства, че жалбоподателите са причинили някаква необратима вреда." Съдът е на мнение, че "не може да се каже, че действието на жалбоподателите е засегнало паметника в степен, достатъчна, за да се приеме, че го е повредило..."
По отношение на политическите мотиви, Съдът приема:
"В тази връзка трябва също да се отбележи, че паметникът е бил издигнат по време на комунистическия режим в България и е бил ясно свързан с ценностите и идеите, за които се застъпва този режим. Следователно, едва ли може да се разглежда като ползващ се с всеобщо почитание в страната. Първоинстанционният съд, разглеждащ делото срещу жалбоподателите, подчертава специално интензивния обществен дебат относно наследството на режима и по-специално за съдбата на паметниците, останали от него. В тази връзка не може да се пренебрегне, че българският законодател осъди този режим като „престъпен“ и официално определи Българската комунистическа партия, която доминираше в страната през целия този режим, като „престъпна организация... целяща потискане на човешките права и демократична система".
От това следва, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване – констатацията, че те са виновни за хулиганство и произтичащите от това глоби – не е доказано като "необходима в едно демократично общество" по смисъла на член 10 от Конвенцията по правата на човека. Следователно е налице нарушение на тази разпоредба."