„Волята и мотивацията на политическите партии са факторът, който ще формира правителство. Затова преговорите са интересни за наблюдение. От формална гледна точка те вървят по правилата. Въпросът е, че не сме видели съдържанието на споразумението“, коментира в „Тази сутрин“ политическият психолог проф. Антоанета Христова.
Според нея съдържанието ще определи нивата на конфликт между отделните партии. „Подписването на споразумение едва ли ще се провали, защото това означава автоматично предсрочни парламентарни избори“, отбеляза политологът доц. Милен Любенов.
„Вероятно вътре в партиите има дискусии и има напрежение в някои от тях. Това пролича още след изборите и заради тези оставки, които бяха подадени“, коментира той.
Според проф. Антоанета Христова проблемната кандидатура в проекта за кабинет е на министъра на вътрешните работи, защото носи асоциацията за реваншизъм.
„За много голяма част от избирателите носи асоциация със системата преди 1989 г. Това нещо приписва веднага символичен смисъл на новото правителство – дърпа го с крачка назад в демократичния процес като имидж“, посочи тя.
По думите на доц. Милен Любенов, ако има възражения към Бойко Рашков, те би трябвало да дойдат от „Демократична България“, но те доста високо оценяват неговата работа.
„Когато има такива преговори във формат от четири партии, потeнциалът за изнудване на всяка нараства“, смята той.
„Проблемът в момента е в две политически партии – БСП и „Демократична България“. При БСП има разминаване по отношение на политики, вътре се решава сериозен конфликт, свързан с лидерството. „Демократична България“ е съставена от две части – либерално-популистко настроени около Христо Иванов хора и десни антикомунисти около ДСБ. Проблемът е между избирателите на двете съставни части – какво се случва, защото избирателите на ДСБ не припознават Бойко Рашков“, обясни проф. Антоанета Христова.