Националният омбудсман изпрати своя отговор до жалбоподателите, които настояваха да сезира Конституционния съд (КС) с искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор.
С нормата на чл. 2, ал. 1, т. 31 се създава задължение за деклариране на доходи, имущество и разходи на членовете на управителните и контролните органи на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, чиито представители са постоянни членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество. С разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 38 от закона се създава задължение за деклариране на доходи, имущество и разходи на членовете на управителните и контролните органи на Националната електрическа компания, на Българския енергиен холдинг и на юридическите лица, които осъществяват дейност, регулирана от ДКЕВР, съобщават от пресофиса на омбудсмана.
В отговора омбудсманът пише, че не намира основание да упражни правомощието си по чл. 150, ал. 3 от Конституцията на Република България (КРБ). Той напомня, че за разлика от останалите органи, изброени в чл. 150, ал. 1 от КРБ, правомощието на омбудсмана да сезира КС е ограничено. Съгласно Конституцията и практиката на КС той може да оспорва само закон, с който се нарушават правата и свободите на гражданите (Определение № 8/2010 г. по к. д. № 14/2010 г. на КС). В цитираното определение съдът посочва: „Омбудсманът може да оспорва само закон, с който се нарушават правата и свободите на гражданите. Съгласно Конституцията и Закона за омбудсмана той има задължението да бъде застъпник на правата и свободите на гражданите. А това са закрепените в Конституцията права, които са присъщи и неотменими на човека и гражданина, като право на живот, лична свобода и неприкосновеност, на адвокатска защита, защита срещу посегателство върху честта, достойнството и доброто име, неприкосновеност на жилището, свобода и тайна на кореспонденцията и на другите съобщения, свобода на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и др.”.
Омбудсманът пише на жалбоподателите, че разбира тяхното недоволство от измененията в нормативната уредба, но чл. 2, ал. 1, т. 31 от закона се отнася до органите на управление и контрол на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, а омбудсманът защитава правата на гражданите, като той няма правомощия по отношение на различните организации за защита на интересите на работниците, служителите или на работодателите, които обикновено са юридически лица. „Задълженията, които държавата вменява на членовете на техните управителни или контролни органи са извън моята компетентност” – категоричен е омбудсманът. По отношение на чл. 2, ал. 1, т. 38 Константин Пенчев уточнява, че се отнася до органи на управление на юридически лица, които извършват дейност на регулиран пазар, като тези отношения, както и правата на юридическите лица, извършващи стопанска дейност, също са извън компетентността на омбудсмана.