Двамата родители следва да са равнопоставени след развод и да имат право да контактуват с децата си, толкова, колкото и родителят, непосредствено упражняващ родителските права. Това становище изрази кандидатът за народен представител Валентин Найденов в МИР 23 – София в листата на Движение за права и свободи. Найденов е от гражданската квота.
Напоследък практиката показва, че все повече бащи се борят да променят статуквото, родителските права върху родените от брака или извън него деца, да се предоставят на майката, без да се проверява кой е родителят с по-добри родителски и възпитателски качества. Найденов е застъпник на становището, че децата следва да могат да контактуват равноправно и с двамата си родители, а не да са подчинени на архаичното разбиране, че те могат да се виждат с родителя, неупражняващ родителските права само и единствено в определения режим на контакти от съда. Практиката показва, че децата стават заложник на влошените отношения на родителите си и се възпрепятства законово регламентираното им право да контактуват с двамата си родители, тъй като родителят, непосредствено упражняващ родителските права, ограничава и възпрепятства контактите с другия родител, като често и поставя условия. Според Найденов трябва да се дадат повече правомощия на Социалните служби за закрила на детето и те да имат права да издават задължителни предписания на родителите, ограничаващи контактите на децата си, за да се преустанови практиката на злоупотреба с права на родителя, при когото детето живее. Обикновено докато ощетеният родител потърси правата си в съда и докато той се произнесе, минава повече от година, през което време детето е отчуждено от единия си родител и контактите му с него са преустановени, което не е в негов интерес. Възстановяването им е труден и бавен процес. Найденов споделя становището си, че мнението на детето и неговото желание къде, с кого и при какви условия да живее и да контактува с другия си родител следва да е от приоритетно значение и да има задължителна сила още с възникване на проблема, а не да се чака решението на съда, което отнема понякога години, като това стане чрез даване на правомощия на отделите за закрила на детето да изпълняват волята на децата.