Всяко решение в посока да създадеш запас, за да гарантираш продоволствието, има логика, то е приемливо. Но начинът, по който се реализира, е изключително неприемлив, той не кореспондира с каквито и да е принципи на съхранение на интересите, на националните, на общи принципи на търговията. В тези 7 дни се получи един шок на пазара, един хаос и всеки очаква какво ще е крайното решение на държавата и какво ще направи. Това мнение изрази пред БНР Десислава Танева, заместник-председател на Комисията по земеделие в Народното събрание и бивш земеделски министър относно заявката на управляващите за изкупят 1,5 тона зърно за Държавния резерв.
„7 дни едни обяви по медиите, новини – неща, които влияят зле върху пазара. В тези 7 дни, докато държавата говори всеки ден различно как ще влиза на пазара и никой не знае какъв закон ще се спазва, защото няма нито един разписан административен акт за действията, които се предприеха досега, никой не се сети – а какво прави животновъдството. Малките животновъдни стопанства са в процес на ликвидация от 2 месеца поне, поради невъзможност цените на крайната продукция да издържат на цените на фуража. Никой не мисли за това. Малките излизат от сектора. Няма нито един лев компенсиране на изключително високото поскъпване на фуража за изхранване на животните“, заяви Танева в предаването „Преди всички“.
„Не можеш да спреш така търговията, без нито един административен акт, а през няколко служби, наужким реализирайки административен контрол на всеки товар, който съдържа зърнени суровини. Това е изключително несериозно и на практика уврежда имиджа ни като един от най-големите оператори на търговията на зърно“, коментира Десислава Танева по повод на предприетите действия от страна на правителството.
Танева попита при условие, че след 3 месеца идва нова реколта, дали сега трябва да се излиза с решение за 18-месечен запас.
Цените трябва да са такива, каквито са реални на пазара, подчерта Десислава Танева. По думите ѝ средства категорично могат да се намерят и парите са най-малкият проблем.
„Най-големият проблем е как да бъде реализирана тази намеса на държавата, така че да съхрани нормалното функциониране на пазара. Защото България е твърде голям нетен износител на зърна, включително реализирайки държавата управленското си решение да направи година и половина запас с оглед гарантиране на продоволствената сигурност.“