На 1 август 1990 г. Жельо Желев е избран за председател-президент на Република България от ВНС. Това става възможно, след като преди това се проваля опита за избор на д-р Петър Дертлиев.
При гласуването на 1 август 1990 г. в пленарна зала Жельо Желев е избран за президент от квотата на СДС, а Атанас Семерджиев за вицепрезидент от квотата на БСП.
На 19 януари 1992 г. на втория тур на първите преки демократични избори за президент в страната Желю Желев и Блага Димитрова са избрани за президент и вицепрезидент, издигнати от коалиция Съюз на демократичните сили. На този пост е до януари 1997 г. С дейността си като държавен глава Желев има заслуги за запазването на гражданския мир в страната в изключително трудни и опасни условия, както и за подписването през 1994 г. на Рамковия договор за участие на България в програмата на НАТО „Партньорство за мир”.
Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. През 1958 г. завършва философия в СУ „Климент Охридски”. От 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет на Софийския университет. Бил е член на БКП, но през 1965 г. е изключен и интерниран в с.Грозден заради критиката в дисертацията му за Лениновото определение на материята. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г.
През 1974 г. защитава дисертация „Философското определение на материята и съвременното естествознание” и става кандидат на философските науки, а през 1995 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секция „Култура и личност” в института. През 1982 г. излиза книгата му „Фашизмът” с първоначално заглавие „Тоталитарната държава”, която е забранена и спряна от разпространение, но преведена на 10 езика. През 1988 г. защитава докторска дисертация „Релационна теория на личността”.
В края на 80-те години Желю Желев е един от инициаторите и организаторите на първите неформални опозиционни организации в България. На 3 ноември 1988 г. е сред учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. На 19 януари 1989 г. участва в срещата на 12 български интелектуалци - дисиденти с френския президент Франсоа Митеран в посолството на Франция в България.
На 7 декември 1989 г. на учредителното събрание на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС) е избран за първи председател на Координационния съвет (КС) на коалицията, преизбран на 6 юли 1990 г. Участва в Кръглата маса (3 януари - 14 май 1990). Бил е депутат в VII-о Велико народно събрание /ВНС/.
През 1991 г. е избран за член на Висшия съвет и за „доктор хонорис кауза” по философия на Международната академия „Медичи”. На 5 септември 1992 г. в Майнц, Германия е избран за индивидуален член на Либералния интернационал и член на Бюрото на организацията, а от 8 септември 1994 г. е неин почетен патрон. През 1996 г. основава и председателства фондация „Д-р Желю Желев”. От 1998 г. е член на Борда на директорите на Атлантическия клуб в България. Инициатор е за създаването на Балканския политически клуб през май 2001 г. в София и е избран за председател. На 28 април 2001 г. под негов патронаж е създадена Асоциацията на философите от Югоизточна Европа.
През 2004 г. като специален представител на българското председателство в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) д-р Желю Желев осъществява в Грузия серия разговори по проблема за разрешаването на конфликта в Южна Осетия. През март 2005 г. като специален пратеник на държавния глава Георги Първанов участва в Срещата на високо равнище по демокрацията, тероризма и сигурността в Мадрид. През 2011 г. е специален пратеник на министъра на външните работи Николай Младенов в Тунис като наблюдател на изборите за конституционно събрание на страната.
Желю Желев е почетен доктор на университетите в Мейн, Тел Авив, Анкара, Модерна (Лисабон), на Американския университет в Благоевград, на ЮЗУ „Неофит Рилски”, на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Два пъти е обявен за „Мъж на годината” (1990,1992). На 26 ноември 2002 г. е отличен от Атлантическия клуб в България за приноса му в утвърждаването на атлантическите ценности.
На 7 март 2005 г. президентът Георги Първанов удостоява д-р Желю Желев с най-високото държавно отличие - орден „Стара планина” с лента за изключително големите му заслуги като държавен глава, за приноса му в изграждането и утвърждаването на демокрацията и по повод 70 години от неговото рождение.
На 15 януари 2010 г. македонският президент Георге Иванов му връчва най-високото държавно отличие на Македония - орден „Осми септември” за приноса му България първа да признае независимостта на Македония, както и за утвърждаването на нейната международна позиция.
Автор е на книгите „Фашизмът” (1982), „Реалното физическо пространство” (1989), „Човекът и неговите личности. Релационна теория за личността.” (1991), „Обръщенията на президента към народа и парламента” (1998), „Националната кръгла маса - 3 януари-14 май 1990 г.” (1998), „В голямата политика” (1998), „Обръщения към нацията”, „Интервютата януари 1989-септември 2000 г.” (2004), „Въпреки всичко” (2005), „Митове и легенди за българския преход” (2014).
От 2013 г. д-р Желю Желев участва в Съвет на президентите - инициатива на президента Росен Плевнелиев, където заедно с президента (1997-2002) Петър Стоянов и президента (2002-2012) Георги Първанов обменят неформално мнения по различни теми и важни за страната въпроси.
Последно на 28 януари 2015 г. в този формат те се обединяват около необходимостта от установяване на нов тон на общуване сред българските политици, което е от изключителна важност за постигането на вътрешнополитическата стабилност, от която България се нуждае.