Известният българският скулптор Величко Минеков, баща на служебния министър на културата проф. Велислав Минеков, е починал. Той е издъхнал в дома си. Опелото е на 5 август (петък) в храм "Свети Седмочисленици" - София от 12:00 часа. Погребението ще е в 14:30 часа на на Централни гробища.
Величко Минеков бе на 93 години. Той бе скулптор, известен с монументалната си пластика, и общественик, депутат в Осмото и Деветото Народно събрание в периода 1982 – 1990 година.
Синът му проф. Велислав Минеков за втори път е служебен министър на културата. Поста той зае и миналата година при третото служебно правителство, назначено от президента Румен Радев.
Величко Минеков е роден е на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г.
От 1964 г. е преподавател по скулптура в Художествената академия. От 1967 г. е доцент, а през 1975 г. става професор. На следващата 1976 г. е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет.
Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 г. е зам.-председател на СБХ.
Минеков е участник в близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб. Бил е първи заместник-председател на Съюза на българските художници и член на бюрото на Комитета за култура.
Работи в областта на скулптурния портрет, фигуралната композиция, монументалната и монументално-декоративна скулптура, а също и малка пластика.
Създава типизирани образи на българки, свързани със земята, селския бит, борбите в историята на народа. Скулптурите му излъчват сила и вътрешно спокойствие.
Композициите са лаконични и ясно изградени, с опростена и обобщена масивна монументална форма, с точна характеристика на художествения образ и чувство за архитектоничност на скулптурните обеми.
Той е автор на лъвовете пред Съдебната палата, фигурата "Майка" в Ротондата на Централна гара - София, на Мемориалния комплекс "Априлци" в Панагюрище, паметникът на Спартак в Сандански и др.
От 1951 г. редовно участва редовно в общи художествени изложби на СБХ и в представителни колективни изложби на българското изкуство в чужбина – Москва (1957, 1959, 1969), Будапеща (1964), Букурещ (1964), Атина, Прага, Истанбул и др..
През 1957 г. печели награда на Международния фестивал на младежта и студентите в Москва.
През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, през 1968 г. на Венецианското биенале. Негови творби се намират в Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“, Варненска градска художествена галерия „Борис Георгиев“, Художествена галерия "Станислав_Доспевски“ – Пазарджик, художествените галерии в Стара Загора
Първата значима задача, която му е възложена, е архитектурното оформление на площада в Търговище.