Превърнали сме се в общество на колела на куфари - във всеки момент сме готови да се разпилеем. Западните страни най-малко трябва да се притесняват от т. нар. „социален туризъм”, идващ от България. Ако някой трябва да се тревожи изобщо от емиграция, това сме ние. Високообразовани хора са готови да напуснат родината си с различна цел – образование, работа, постоянно пребиваване. Така социологът Юрий Асланов коментира пред бТВ изследване на агенция „Афис” по поръчка на Европейския парламент.
Той обясни, че проучването включва анкетирани на възраст между 15 и 55 години, а в хода му са използвани различни по вид инструменти в групите на етническите малцинства, за да се установи какъв е потенциалът на т. нар. „социален туризъм”.
„Тези, които се втвърдяват в намеренията да напуснат страната, са високообразовани, висококвалифицирани, в активна възраст. Ще изтече качествен материал, който ще увеличава БВП на други страни”, обясни социологът.
Според прогнозата на анализаторите в близките години около 300-400 000 души с различен профил ще напуснат страната.
Той сравни резултатите с подобно изследване от 2008 година. Основните цели на емиграцията остават същите и сега – образование, работа и пребиваване. Разлика има в предпочитаните дестинации. Ако преди 5 години най-харесвани са били Испания, Гърция и Италия, под влиянието на икономическата криза тяхното място е заето от Великобритания и Германия.
Хората, които изразяват готовност да напуснат България, не са повече като брой, но сега имат много по-голяма възможност да я осъществят. Силно се е увеличила степента на владеене на езика на предпочитаната дестинация и тези заключения се основават на предоставени документи от страна на анкетираните.
Социологът изтъкна като притеснителен факт това, че хора с висока квалификация са готови да търсят „каквато и да е работа” зад граница. Друг подобен показател е това, че във всяко второ българско семейство има най-малко по един член, който вече временно или постоянно пребивава в чужбина.
Асланов метафорично обобщи резултатите като „общество на колела на куфари”, тъй като емигрантите все по-рядко изразяват готовност да се свържат с българските общности извън страната, което води до загуба на връзката с родината.