Българският институт за правни инициативи (БИПИ) е изготвил анализ на нормативната рамка и институционалната практика при назначаването на ръководители в публичната администрация. БИПИ отправя критики, касаещи публичността и процедурните изисквания за заемане на съответната длъжност.
Става дума за назначението, освобождаването, подбора и избора на ръководители на общо 94 структури към централната изпълнителна власт, от които само за 82 има публична информация, уточни пред БНР Теодор Славев от БИПИ, който е ръководител на проекта "Граждански мониторинг на публичните назначения".
Той посочи и размера на средствата, които се въртят годишно там.
"4 609 000 000 лева – това е близо 30% от целия разходен бюджет за 2021 г. Огромни средства са."
"Положението в сравнение със законодателната власт и съдебната власт е в пъти по-зле. Нормативно е закрепен принципът за липса на конкурентност. В Закона за администрацията, въз основа на който се назначават част от тези ръководители, е описано, че това става изключително и само по решение на министъра или на Министерския съвет. Тоест тук, в България прилагаме принципа на отсъствие или на наличие на министерско доверие", коментира Теодор Славев в предаването "Преди всички".
Според него при назначаваните от изпълнителна власт органи не знаем как се обсъждат и гласуват техните годишни отчети, "те се избират на тъмно и не знаем какво вършат".
"Трябва да започне МС да прави отворени, включващи, конкурентни процедури. Не може да се избират ръководители на огромни институции – Фонд "Земеделие" например, или Агенцията за социално подпомагане, без да има конкурс. За всички териториални подразделения на тези агенции има задължителен конкурс."
Относно мандатността експертът изтъкна, че при ръководителите на ДАНС например нито един от деветимата, сменени от 2009-а до 2022 г., не е изкарал пълния си петгодишен мандат. Най-проветривата позиция е тази на шефа на Фонд "Земеделие" – 13 души са се сменили за разглеждания от БИПИ период. Следват ръководителите на Агенцията по горите.
Трябва да се повишат стандартите за избор и назначаване на тези ръководители, препоръчват от Българския институт за правни инициативи. Друг апел е да има публично залагане на цели, които съответният ръководител да постигне.