Симпатиите и към двете страни отчетливо намаляват, в по-голяма степен тези към Украйна и през октомври вече са почти изравнени. За 6 месеца чувствително нарастват дяловете на индиферентните, като каквито се определят 56 на сто от пълнолетните българи. Тези данни показват „свикване“ с войната, тя става част от ежедневието, а хората вече приоритизират други проблеми, основно социални и материални. Над средната е подкрепата за Русия сред мъжете, хората над 50, живеещите на село, нямащите деца, лицата със средно образование и електората на БСП, ДПС и Възраждане, показват данните от проучване на Агенция ЕСТАТ.
Актуалната ситуация на фронтовата линия води до намаляване на дела на българите, които виждат Русия като краен победител. Запазва се процентът на хората, според които в конфликта е невъзможно която и да е от страните да постигне успех. И по този индикатор се регистрира увеличение на хората, които се затрудняват в преценките си. Все още на Русия залагат в по-голяма степен всички, освен най-младите и привържениците на ГЕРБ, ПП и ДБ.
Две трети от българите се обявяват за неутралитет на страната ни както в началото, така и в разгара на войната. Тази нагласа се подхранва от много източници – симпатии към Русия и режима на Путин, страхове от глобализация на конфликта, недоверие със способността на българската държава и НАТО да защитят страната ни при агресия. Най-малък е делът на тези, които смятат, че България не трябва да взема страна в София и сред избирателите на ДБ, които желаят подкрепа за Украйна, както и сред електората на социалистите, една четвърт от които биха желали да вземем страната на Русия.
Делът на симпатизиращите на бежанците намалява с над 12 пункта, за сметка на безразличните. Положително настроени са главно жените, висшистите, хората с деца, столичаните и избирателите на ПП и ДБ. На другия полюс са предимно мъжете, хората без деца, 30-40 годишните, жителите на областните градове, симпатизантите на БСП и на Възраждане.
На фона на твърденията на политиците и експертите, че страната ни не е пряко заплашена във военно отношение, страховете на българите нарастват значително. Най-малко се увеличава делът на опасяващите се от окупация, а най-значително този на страхуващите се от глобализиране на войната и употреба на ядрено оръжие. На практика около и над три четвърти от населението се опасява в една или друга степен от тези заплахи. Особено тревожни са жените, висшистите, хората между 30 и 40 години, столичаните и избирателите на ПП.