„Демократи за силна България“ представиха днес инициативата си за извънпарламентарен контрол на властта чрез разпращане на въпроси до институциите по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Още преди няколко дни лидерът на партията Радан Кънев обяви, че ГЕРБ не е ефективна опозиция и важните за обществото въпроси не се задават в парламентарната зала.
Основните области, в които ДСБ ще съсредоточат вниманието си, задавайки въпросите, ще бъдат кадровата политика на властта, енергетиката и обществените поръчки – сфери, в които има много корупционни практики, както и дейността на митниците - основен инструмент за събиране на приходи в държавната хазна, поясни зам.-председателя на партията ген. Атанас Атанасов.
Извън тези четири области ще се наблюдава дейността на институциите изобщо при възникнал наболял обществен интерес по определени въпроси, например свързани с работата на съдебната власт, прокуратурата, президентството и др.
На първо място от ДСБ ще бъдат отправени два въпроса, стана ясно на пресконференцията.
Първият е адресиран до министър-председателя Пламен Орешарски и той засяга скандалните назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което предизвика продължаващите и досега протести, както и на областния управител на София област Емил Иванов, определен от Албена Палпурина от ДСБ като „компрометиран човек, бивш висаджия”.
Вторият въпрос, който вече е изпратен до министъра на финансите Петър Чобанов, също е свързан с кадрово решение на управляващите – назначаването на Николай Илиев Попов за зам.-директор на Агенция “Митници”, съобщи Атанасов. “В медиите той беше представен като бивш служител на БОП, борец с корупцията и т.н. Сега за същия този г-н Попов - това не е публично известно, за пръв път съобщаваме тази информация, но в тесен кръг или в служебен кръг в МВР е известно, че когато през 2009 г. той е бил началник на столичното звено за организираната престъпност му е отнет достъпът до класифицирана информация”, разкри ген. Атанасов, като допълни, че това е станало заради съмнително поведение на Попов. Този акт на отнемане е бил обжалван от него, но е бил потвърден.
Като зам.-директор, който ръководи митническото разузнаване и разследване, той трябва да има достъп до най-високо ниво на класифицирана информация, защото тази дейност е свързана с контролираните пратки, борбата с наркотрафика, с трафика на хора и т.н. “На практика това лице всеки ден трябва да работи с най-висока степен на класифицирана информация, която се подава от специалните служби. И питаме ние, как този човек ще получи и ще борави с тази информация, след като му е отнет достъпът до класифицирана информация?”, коментира Атанас Атанасов.
Според него аналогичен бил и случаят с Емил Иванов, тъй като по закона достъп до класифицирана информация се отказвал на лице, което е било осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.
Съгласно закона, всяка институция, в която е постъпило заявление за достъп до обществена информация, трябва да отговори в срок от 14 дни, поясни Атанасов. Има и възможности за удължаване на този срок. От ДСБ обещаха периодично да дават пресконференции, за да запознават пресата и обществеността с получените или с неполучените отговори.
Във връзка с днешния Европейски ден в памет на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими Палпурина повдигна и въпроса за случилото се с паметника на Съветската армия. “Искаме да изразим нашето становище, че България се е извинявала два пъти за своите действия през 1968 г. и боядисването на паметника е личен акт, който ние разбираме, разбираме мотивите му. Но това, от което сме много изненадани, е реакцията на Русия. Тя е твърде нахална. Не може Русия да се държи с България като със своя губерния и да иска извинение за неща, които в крайна сметка са лично отношение и личен акт”, коментира тя.