Два месеца и половина след началото на протестите може да се смята, че подвижните пясъци на обществените настроения са се структурирали по-ясно и повече граждани могат вече да разпознаят и по-аргументирано да изберат своята позиция.
Отговорите на въпроса за обществените нагласи към протестите и контрапротестите очертава следната картина:
51% от пълнолетните граждани на страната подкрепят протестите за оставка на правителството,
33% - подкрепят контрапротестите в полза на правителството,
16% - не подкрепят нито едните, нито другите.
Това сочат данните на национално представително изследване на социологическата агенция “Алфа рисърч”, проведено в периода 19-27 август – в навечерието на първите сто дни на кабинета “Орешарски”.
Близки са и резултатите за морално-политическата оценка на протеста срещу правителството. За 47% този протест е справедлив, за 23% - не е справедлив. Според 18% е справедлив, но в България нищо не може да се промени и затова няма смисъл да се правят опити.
Два основни извода за тенденциите в обществените настроения се налагат от анализа на тези въпроси:
- На първо място, налице е процес на
обратно връщане на гражданите в политиката.
Общо 84% (което е изключително висок дял на фона на апатията през последните години по редица значими обществени проблеми) избират страна в протестите "за" или "срещу" оставката на кабинета. Признаването на моралния характер на протеста за оставка на правителството (43% го определят като справедлив, а 23% - като несправедлив) определя и превеса на хората, които го подкрепят (51%) срещу онези, които застават зад исканията на контрапротестите (33%).
- На второ място, тезата за разделението между София и провинция може и да има определена медийно-пропагандна видимост, но няма социологическа валидност. Често цитираната фраза "София не е България" създава впечатлението, че подкрепата за протестите и контрапротестите минава именно по тази разделителна линия. Което определено не е вярно. Подкрепата за оставката на правителството сред жителите на София и големите градове е с 10-12% по-висока, отколкото сред тези в малките градове и селата, но без да е налице статистическа зависимост, а още по-малко – обръщане на нагласите.
Ако изобщо можем да говорим за някакви разделителни линии, те минават по три оси – образование, възраст и най-вече – политически пристрастия. Единствено в най-високите възрастови, в най-ниските образователни групи и сред симпатизантите на БСП и ДПС (голяма част от които са от тези групи) доминира подкрепа за контрапротестите.
Заблудата за валидността на тезата "София срещу провинцията" идва от факта, че трудовата миграция на значителна част от младото и средно поколение с по-високо образование доведе до съсредоточаване на тези групи в няколко големи града и най-вече в столицата, а остави в малките селища повече хора, които по чисто обективни причини (напреднала възраст, по-ниско образование и квалификация, безработица) са зависими от помощта на държавата. В действителност, това клише се опитва изкуствено да разделя столицата и страната, за да задвижи пусковия механизъм за разширяването на социалната база на правителството на принципа "враговете на моите врагове са мои приятели". Поне по отношение на настоящото управление обаче, по-голяма част от хората извън София се чувстват по-дистанцирани от управляващите партии, отколкото от столичния град, където живеят и работят голяма част от техните деца.
Драматично, почти двойно, нарастват отрицателните оценки за дейността на правителството на Пламен Орешарски.
Ако в началото на юни близо половината от пълнолетните българи нямаха определено мнение за тяхната работа, а критичните оценки бяха около една четвърт, то в края на август хората с негативно отношение към кабинета се увеличават от 28% на 47%, а тези към министър-председателя – от 25% на 44%.
Неутралитет запазват само една четвърт от анкетираните.
Няма съществена статистическа разлика в ръста на отрицателните оценки сред жителите на отделните типове населени места, възрастови и образователни групи. Така напр. през последните три месеца критични оценки в София се увеличават от 39% на 57%, в областните градове – от 32% на 49%, в малките градове – от 23 на 42%, а в селата – от 18% на 40%.
Навсякъде негативното отношение доминира над положителното. Единствено симпатизантите на БСП и ДПС запазват консолидирана подкрепа за правителството. 60% от симпатизантите на Атака, почти толкова колкото на ГЕРБ, Реформаторския блок и привържениците на други партии, са недоволни от дейността на кабинета и премиера.
Негативна тенденция се наблюдава и по другия ключов за имиджа на правителството проблем "в полза на широки обществени групи ли са неговите действия, или в полза на тесни икономически и политически кръгове?". От 39% на 26% спадат привържениците на тезата, че дейността на кабинета е в полза на обществото, от 53% на 70% се увеличава делът на хората, убедени, че основните ползи се акумулират от близки до управляващите кръгове.
Въпреки оттеглянето на Делян Пеевски като шеф на ДАНС, кадровата политика на правителството продължава да търпи силна обществена критика. 7.5% от пълнолетните българи смятат, че през периода "на високи държавни длъжности са издигани най-компетентните и почтени личности", 84% са на обратното мнение. Още по-малко, едва 5 на сто, са съгласни, че "процедурите, по които се издигат и назначават хора на високи постове са прозрачни и честни". 82% (вкл. 70% от привържениците на БСП и 58% от тези на ДПС) не са съгласни, че настоящото правителство се ръководи в действията си от тези принципи.
Равносметката на първите 100 дни управление показва, че
кабинетът "Орешарски" стартира с и продължава да се ползва с ниска обществена подкрепа.
Макар и броят на протестиращите срещу правителството рязко да намаля през летните месеци, това не е променило нарастващите негативни нагласи сред мълчаливото мнозинство от гражданите. 23% са удовлетворени от дейността на правителството, на другия полюс са 21% - гневни на управляващите. Най-значителен дял обаче, 55%, са разочарованите.
Самите протести консолидират подкрепата за правителството, но тя остава затворена в две електорални групи. Именно стеснената социална база на управлението осигурява много малък резерв за действие и свобода за маневри при решаването на неизбежно възникващите проблеми и осъществяването на дългосрочни политики, заключават социолозите от агенцията.