Как дезинформацията и руската пропаганда повлияха на изборите в България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Димитър Вацов, професор по философия в Департамента по философия и социология на Нов български университет.
"Най-прекият резултат от руската пропаганда в контекста на тези избори за НС е загубата на доверие както в демокрацията, така и конкретно в политическите партии. Това се изразява най-вече в отказа от гласуване. Обезверяването е основна цел на про-руските послания у нас."
Ръстът на "Възраждане"
"Те са директната про-руска партия у нас, която директно призовава България да излезе от ЕС и НАТО и да дружи с Русия под логото "суверенитет". Но да си суверенен в техните усти означава да нямаш нищо общо с цивилизования свят.
Те печелят хора, които, на първо място, имат някакъв проруски уклон, второ, чрез постоянното повтаряне на "свобода и независимост, никой да не ни се бърка" печелят и известен протестен вот. Освен това се държат като "изчистена" опозиция – ще управляват сами, с никой няма да правят коалиции, а тъй като "коалиция" стана лоша дума в България, те събират и значителна част от недоволните от статуквото хора. Реакцията, която подкрепя "Възраждане", е – "Няма пък!". Тази реакция "Няма пък" да слушаме какво ни казват експертите или колегите от ЕС, или партньорите от НАТО – "Няма пък" – като едно от основните послания на руската пропаганда, която казва: "Правете напук и не давайте никой да ви управлява. Бъдете суверенни". Това ни казва руската пропаганда. Тя стимулира точно снемането на доверието към демократичните институции."
"Възраждане" като "плашило" за съставяне на правителство
"Има такава логика, но "Възраждане" всъщност тихо колаборира с ГЕРБ в бившите парламенти и гласуваше по много теми с тях. Само че, аз мисля, че дори и някой политтехнолог да си прави такива смети, че ГЕРБ ще спечеля от ръста на "Възраждане", той силно подценява деструктивният елемент във "Възраждане", но не само в тях, а и в други сили в България.
Според мен, в момента българската демокрация е изправена пред доста сериозни рискове, защото имаме много антиинституционални играчи, които работят срещу настоящата парламентарна демокрация. Това са, от една страна, "Възраждане", от друга – това е партията на Слави Трифонов, която е отново в НС и най-вече такава роля играе настоящият президент. Различни са реториките, с които се подрива парламентарната демокрация – една е националпопулистката, проруска реторика на "Възраждане" – излизане от ЕС и НАТО, друга е на кръга на президента, която ни посочва пътя към президентска република и тук ИТН силно бута в тази посока. Всички тези движения, както са за изваждане от геополитическите съюзи, в които България е, така и промяната на формата ни на управление – те работят срещу съществуващата конституционно парламентарна република у нас."
Костадинов и Борисов в обща зависимост
"Бойко Борисов и Костадинов могат да бъдат гледани в обща зависимост, но тя не ми се струва политтехнологична. "Възраждане се храни от деградацията на образа на Бойко Борисов, чийто образ деградира наистина от години, защото не може да запази политическия си авторитет и неговият образ е подкопан от широко посяти обществени съмнения – какво се случи с кюлчетата, с къщата в Барселона, с парите от хазарта на Васил Божков, с пътната карта на Турски поток, с тънкия асфалт на магистралите. Няма нито едно доказано обвинение срещу Борисов, но в същото време няма доказателства и за неговата чистота. Неговото управление с ГЕРБ се превърнаха в страшна язва за българското общество, защото те размиват чувството за това кое е истина и кое е лъжа. Образът на Борисов е разклатен в тежка мъгла, не е ясно какъв е този човек, какво представлява и какво е направил за България. Когато имаме такава неяснота, недоволните от това се радикализират и затова според мен има зависимост между ГЕРБ и "Възраждане".
Колкото повече ГЕРБ тежи със своята неопределеност в българското публично пространство, толкова повече ще избуява радикализма на "Възраждане", който пропагандно ще иска уж да се различи истината от лъжата, макар и подменяйки реалността по друг начин. Многото висшисти, гласували и за "Възраждане", и за ИНТ, са бесни на системата, но всъщност Бойко Борисов и ГЕРБ пречат системата да се промени. Както и прокуратурата и Гешев, разбира се."
"Възраждане" и бъдещето
"Със сигурност Костадинов е технологично много по-грамотен от Волен Сидеров, с когото често го сравняват и в някакъв смисъл по-обран. Гледахме интеракциите му във фейсбук за миналата година и те са десет пъти повече, отколкото на всяка друга партия. Тоест кампаниите на Костадинов във фейсбук и "Тик Ток" рязко разширяват достъпа му до различни публики, които реагират на бързи и кратки послания. Така че Костадинов и партията му са единствените, които извършват систематична работа на полето на съвременните медии, и това, разбира се, печели. За да бъде убедена аудиторията на "бързите послания", че Костадинов я заблуждава, на тази територия – фейсбук и "Тик Ток" – трябва да влязат и другите политически играчи. За да не се получи така, както се получи с Тръмп, който спечели с помощта на "Туитер". За да не стане така и в България, другите също трябва да влязат на този терен и да започнат да опровергават неверните твърдения на Костадинов в социалните мрежи. Срещу всяко неверно да има опровержение с вярно твърдение. Но за съжаление, до момента, в който нашата държава няма стабилно управление и комуникационна стратегия, т.е. яснота как да се поддържа известна хигиена по отношение на истината и морала в публичната среда, противодействието ще е много трудно."
Журналистите и Костадинов
"За съжаление журналистите, които се опитват да оспорят неверните твърдения на Костадинов, са все по-малко и се превръщат в маргинална част. Те изпадат от сайтовете с най-високо потребление, изпадат и от телевизиите, защото трите национални телевизии са твърде конформни към властта по ред причини. Те се ослушват и снишават и не смеят да заемат стабилна позиция по важните въпроси на нашето съвремие. Не смеят да се конфронтират с лъжите на такива като Костадинов. Но медийната среда зависи много от обществената публична среда. За съжаление, прогнозата ми в краткосрочен план не е добра. В дългосрочен се надявам, че България ще остане на страната на здравия разум и на морала. В геополитически план – също. Но дотогава имаме доста път да извървим и той няма да е лек."