В повечето градове в страната празникът ще бъде отбелязан тържествено.
22 септември е обявен за национален празник на България през 1998 година. Националните чествания ежегодно се организират във Велико Търново от Общината, в партньорство с Националния военен университет и Регионалния исторически музей.
|
Обръщение на президента Росен Плевнелиев по случай 105 години Независимост на България
Скъпи сънародници, Поздравявам Ви с един от най-светлите български празници! Преди 105 години в тържествената атмосфера на древния храм „Свети 40 мъченици” в старопрестолното Велико Търново княз Фердинанд прочете манифеста, с който бе обявена дългоочакваната независимост на България. И сега в паметта ни ехтят думите му: „Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.” В дни като днешния повече от всякога осъзнаваме значението на националното обединение, на общата ни воля да живеем в преуспяваща България, в която гласът на народа се чува ясно и отчетливо, в която гражданите и управниците „еднакво да мислят и едно да желаят“. Нека помним събитията от паметния 22 септември 1908 г. – тази демонстрация на куража и волята на поколение българи, което успява, само тридесет години след Освобождението, да изгради държавност и институции, да възстанови икономически и стопански страната, да демонстрира зряло национално самосъзнание и самочувствие. Държавническият акт, около който се обединяват всички българи, успява да издигне националния ни престиж, да впечатли с дързостта си, да ни нареди сред суверенните и независими народи на голямото европейско семейство. Важните уроци на историята са, че успяваме, единствено когато сме сплотени и единни. Тогава, когато имаме кауза и смелостта да я отстояваме, когато гледаме напред и мислим за утрешния ден на децата си. Нека пренесем през времето възторга на нашите деди и да повторим техния възглас: „Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“ Честит празник! |
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Според тях Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г.,Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения, а княз Фердинанд приема титлата цар на България.
Манифест към българския народ
"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]