"Журналистите имаха възможност да стигнат до самото място на инцидента по-късно, когато вече имаше наративи, имаше създадени впечатления."
Това каза в интервю за БНР журналистът Миролюба Бенатова, дългогодишен криминален репортер. Тя анализира известното до момента за атентата срещу главния прокурор Иван Гешев, край чийто преминаващ кортеж на 1 май избухна взривно устройство.
Бенатова акцентира върху първоначалната тиражирана от медиите информация, "почти веднага след инцидента", която е била анонимна и е касаела това, че има пострадали.
"Впоследствие тази информация потъна и никой така и не обясни, от големите медии, къде изчезна тази информация, защо беше съобщена без потвърждение. Първоначалната информация, че има пострадали, вдига нивото на важност много високо. Нещата стават различни. Защото първата асоциация, без това да е назовано, е, че пострадалият е главният прокурор. Създава се усещане за нещо много голямо."
След това заместник главният прокурор и директор на НСлС Борислав Сарафов "с много квалификация и малко информация очертава картина", допълни Бенатова.
"На другия ден говорителят на Националната следствена служба казва няколко неща, които са точно обратното на казаното от Борислав Сарафов. Тоест, към този момент ние не знаем какво, как, къде и защо е взривено."
"На никого не му е приятно да се чувства мишена, независимо дали е уцелен, или не", коментира Миролюба Бенатова в предаването "Преди всички".
Тя цитира говорителя на главния прокурор Сийка Милева, която запитана бил ли е Иван Гешев със семейството си по време на атентата и кога е решил да мине по този път, посочи, че това е навлизане в личното му пространство. Според журналиста това са два много важни въпроса, особено втория.
Бенатова попита защо не се говори за охраната на Гешев, "която първа е разбрала той откъде ще мине".
Като изтъкна противоречията в информацията, изнесена от МВР и следствието за това има ли заподозрян, тя прогнозира "борба на наративи".
"И се надявам все пак в един момент да има значение каква е фактологията по този случай, а не какво трябва да бъде разказано и в какво трябва да се вярва."