„Работата не е само до края на годината, защото законът задължава правитeлството да даде предвиждания за следващите три години, трябва да се гледа в перспектива, а не да се съсредоточава върху текущите проблеми.“
Така икономистът проф. Гарабед Минасян коментира влезлия в сила държавен бюджет за 2023 година.
Нещата бяха предопределени, бюджетът трябваше да мине, отначало беше ясно, че ще има корекции, чупене на ръце, заклинания така че как може когато се дискутира важен закон да не се обади някой народен представител.
Навремето се публикуваха важни промени, които се обсъждаха публично , събираха се и след заседание по предприятия, райони, се правиха предложения и се казваше, че ще се обсъждат. Приказки. Същото става и сега.
Спецификата на този бюджет е, че се приема през втората половина на годината.
Отново има много въпросителни - дали това правителство ще продължава така? Много по-вероятно е това правителство да продължава да функционира. Голямото мнозинство от народните представители не са заинтересовани да има ново правителство - единствено „Възраждане“ имат интерес.
Акцентите от министър-председателя бяха Шенген и еврозоната, Шенген няма да стане, защото австрийците продължават да протестират и имат право. Това, което виждам като вътрешен порядък по отношение на пришълци в страната като влизане и излизане, не е безнаказано.
Това, върху което се набляга и профсъюзите надават вой донякъде с право, повече с право, е насочено към социалната политика и текущи проблеми, свързани с доходи на населението, основно в публичния сектор. Това, което става в публичния сектор, дава сигнал на частния сектор, той се съобразява с тях и ги следваща. Доходите в публичния сектор изпреварват тези в частния.
Публичните доходи дават тон за развитие в подоходната система.
Осмислянето е слаба черта на това правителство - не се ангажира със състоянието на икономиката, нещата са по-формални.