"Липсва смелост за реформи, защото в годините, в които са правени опити да бъдат извадени от програмата текстовете, които изглеждат архаично на децата, обществената реакция е много силна" – казва проф. Амелия Личева, преподавател по Теория на литературата в Софийския университет, която написа в медиите коментар относно замислените промени в учебната програма и намаляването на текстовете от западноевропейската класика.
"Нужна е широка дискусия и да се говори малко по-спокойно. – добавя тя – С кое бихме могли да запалим децата да чета, а не да ги отблъскваме. Вкарваме текстовете в клишета, но не си даваме сметка, колко наистина се е променил света и колко различни са нещата, с които се сблъскват младите хора. Децата искат да разпознаят себе си и собствените си проблеми в това, което четат. Очевидно трябва да намерим произведения, в които те по-добре да усещат времето."
Според проф. Личева канонът се променя изключително много и то в световен план, съобщи БНР. "Приобщаването на по-съвременни автори не трябва да ни стряска толкова много. Съвременната българска литература е от решаващо значение, например откъси от книги на Георги Господинов могат да бъдат включени в учебниците. Романът "Поразените" на Теодора Димова също разказва за периода на комунизма, по начин, който не се прави в училище."