От Коалиция "За да остане природа в България" настояват за прекратяване на субсидиите за сезонна паша (пасторализъм) в националните ни паркове.
Те подчертават, че това е ключово за опазването на алпийските тревни местообитания и планинските езера и торфища в страната, които и без това са под сериозното влияние на климатичните промени и антропогенния натиск.
Според коалицията подпомагането на животновъдите може да става в други региони или като се вдигне процентно субсидирането по други мерки.
Припомня се, че пасторализмът е бил предложен от експерти от НПО и БАН преди повече от 25 години с цел да се опазят откритите площи в Национален парк "Централен Балкан", намалели поради обрастването с дървесна и храстова растителност.
Посочва се обаче, че още преди години е станало ясно, че мярката е нанесла щети върху субалпийските и алпийските тревни местообитания, торфища и езера. Причината е, че заради субсидиите във високите части на планините се е появил икономически интерес и са започнали да пасат много повече животни, отколкото пасищата могат да изхранят, включително породи, които никога не са използвали такъв тип тревни ресурси.
Освен това големият брой животни замърсяват водните ресурси в планините.
От Коалиция "За да остане природа в България" изтъкват, че тази субсидия е предложена и осъществявана само като екологична мярка за опазването на биоразнообразието на националните паркове. Тя обаче се е оказала изцяло неадекватна за опазване на биоразнообразието.
Нито кравите, нито овцете пасат хвойна и така нито повлияха, нито има шанс да повлияят на нейното разпространение по откритите пространства, отбелязва се в позицията.
Допълва се, че нормите за натоварване на пасищата в Националните паркове - 50 крави/100 ха, се оказа, че неколкократно превишават капацитета на бедното алпийско пасище. За да е устойчива пашата, плътността на животните трябвало да е в пъти по- ниска.
От коалицията посочват и че мярката приравнява всички най-различни типове пасища в трите национални парка и изисква навсякъде да се пасе минимум 90 дни, което води до преизпасване на голяма част от тях, особено на по-бедните и сухите. Освен това тя не подпомага въобще структурите на трите национални парка, чиито експерти вместо да се занимават с контрол на бракониери и незаконни МПС, трябва да гонят крави от езера и гори.
В становището се припомня, че в Рила и Пирин има над 400 ледникови езера, в които е забранено къпането на хора и няма как МОСВ с наличните си пазачи да охранява всички тях.
Мярката имала единствено положителен социален ефект. Това обаче не трябвало да става за сметка на националните паркове и би могло да се помисли как животновъдите да бъдат субсидирани, без да увреждат природата.
От коалицията заявяват, че специалната субсидия за паша на животни в Националните паркове е привлякла в тях животновъди от цялата страна. По техни данни броят на кравите в НП "Централен Балкан" се увеличава от 500 (през 2006 год.) на 8045 (през 2022 г.), а в Рила от 396 (през 2006 г.) на 8338 (през 2022 г.).
"През последните години неправителствени организации, а и експерти на МОСВ, са правили многобройни опити да обсъдят възможностите за промяна на мярката, така че тя да не оказва негативно влияние върху природата. За съжаление, експертите на Министерството на земеделието досега винаги категорично са отказвали да дискутират нейното прилагане и евентуална промяна", отбелязва се в становището.
Проблемите, които субсидираната сезонна паша нанася на ценните местообитания в алпийския и субалпийски пояс, са установени от дирекциите на Националните паркове. Уточнява се, че става дума не само за пасища, но и за олиготрофните и дистрофни езера - химичния състав на водата в тях се променя заради повишения вток на биогенни елементи, ерозията и разрушаване на бреговете. Тези проблеми са резултат най-вече от пашуващите стада от едри породи говеда край бреговете на езерата.
През последните години природозащитните организации са повдигали многократно въпроса за нуждата от спиране на субсидирането на сезонната паша в алпийските и субалпийски пасища в защитени територии и зони.
Две жалби срещу пасторализма са депозирани до Европейската комисия. Първата е прекратена от Европейската комисия на основание пет направени забележки към Министерството на земеделието от Европейската комисия, с които министерството е обещало да се съобрази, но не го е направило. В една от тях ЕК директно казва - "Поради потенциалното ѝ отрицателно въздействие върху обхванатите тревни местообитания, България следва да обмисли възможността за премахване на интервенцията от националните паркове".
Втората жалба е приета за разглеждане от ЕК преди няколко месеца и следи също как целия Стратегически план започва да се прилага без да има приета екологична оценка.
Припомня се, че през ноември миналата година от Коалиция "За да остане природа в България" са поискали министърът на околната среда и водите да не допусне мярката за финансиране "пасторализъм" да се прилага в националните паркове, защото уврежда тревните местообитания и езерата в планините и така прилагането ѝ е в нарушение на чл. 21 на Закона за защитените територии, както и на Закона за биологичното разнообразие.
Те призовават премиера и министрите на земеделието и околната среда да се премахнат субсидиите за пашуване на селскостопански животни в трите национални парка, а животновъдите да бъдат компенсирани чрез увеличаване на субсидиите за пашуване на територията на цялата страна.
Посочва се, че Министерството на земеделието е стартирало прилагането на Стратегическия план за земеделието без изискващите се по българското и европейското екологични законодателства завършена процедура по екологична оценка и оценка за съвместимост. Според коалицията това може да има сериозни последствия за целия Стратегически план.
В позицията се предупреждава, че ако субсидираното увреждане на националните ни паркове не бъде прекратено, от коалицията ще поддържат както жалбата до Европейската комисия, така и ще заведат съответна жалба в българските съдилища.