Незаконният дърводобив у нас е от години, темата ту се изнася на преден план, ту се замита предвид политически амбиции и печелене на електорат преди избори. В унищожаването на българските гори не липсват и политически амбиции и интереси.
Какъв е мащабът на загуба на гори в България?
"Нивата на незаконния дърводобив са изключително високи – между една трета и една четвърт е незаконният дърводобив, свързан с финансови загуби, тоест имаме нарушение на законодателството, комбинирано със загуба на средства от собствениците на горите."
Това обясни пред БНР Добромир Добринов от WWF – България, съавтор на последния доклад за дърводобива у нас, в който се прави анализ на мащабите на незаконната сеч в България за последните 5 години. Според доклада средно около 100 милиона лева годишно е размерът на скритите приходи, които са реални загуби за собствениците на горите.
"Голяма част от горите, около 75%, са държавни горски територии, тоест говорим за огромни загуби на държавата."
Ако се отчетат и случаите, в които дървесината е заплатена на собственика, но е добита в нарушение на законите, то близо половината от дърводобива в България се оказва в нарушение на някаква разпоредба, допълни той.
По думите му "привидно законният дърводобив" е такъв, който има някакво разрешение и не става дума за чисто бракониерския, дело на социално слаби хора, изнасящи от горите малки количества.
Най-разпространената схема на привидно законния дърводобив: има разрешително за сеч, но се домаркират и други дървета, надвишава се ползването и ако тази дървесина успее да се скрие, това се реализира като печалба за търговеца.
Експертът критикува практиките на санитарните и принудителни сечи в националните природни паркове и уточни, че WWF – България води дела по тази тема.
"След като ВАС в едно от делата се произнесе, че този тип сечи не може да се провеждат по начина, по който се провеждат в останалите горски територии, МОСВ, без да се съобразява със съдебното решение, издаде ново разрешение, за много хиляди кубици подобни сечи."
Стопанисването на горите в националните паркове не може да става по методите в останалите горски територии, подчерта Добромир Добринов.
"Трябва да имаме старите дървета, мъртвите дървета, които предоставят храна на прилепи, на птици, места за размножаване, хралупи могат да се правят в тях. Всички тези процеси трябва да се оставят на естествения ход и да има намеса само когато има реална заплаха за горите, което не се прави."
За обезлесяване говорим, когато горите трайно се заменят с друг начин на ползване на земята – такъв пример са популярните и много доходоносни плантации за палмово масло или заемането на териториите на горите от пасища, коментира Костадин Вълчев, старши експерт в програмата "Гори" на WWF – България.
Между 10 и 30% от продуктите, които се добиват по начин, водещ до трайно обезлесяване, се консумират в ЕС. Затова по силата на споразумението от Глазгоу са направени промени в европейското законодателство, уточни експертът.
"Гората е организъм. Не е просто съвкупност от дървета, а много сложни взаимодействия между дървета, насекоми, гъби. Може никога да не се възстанови, каквото е било. Ние работим не да залесяваме просто дървета, а да възстановим нещо, което максимално бързо ще се доближи до естествените екосистеми. Един от типовете гори са крайречните", заяви Вълчев.